Историята на детската железница „Знаме на мира” в Пловдив

Детската железница на Пловдив, с която много пловдивчани свързват ранните си години, навремето е била една от най-големите атракции на Младежкия хълм. Разположено в подножието на Младежкия хълм, детското влакче е било радостно преживяване за хората от различни възрасти, а най-ревностни негови почитатели са били децата, които за първи път тук отблизо се докосвали до света на влаковете.

Атракционното пътуване започва от гара Пионер, която е съоръжена с просторен перон, два коловоза и изходни светофори. Напускайки гарата, влакчето набира скорост. По пътя си то преминава през мост, построен над пешеходна алея, охраняем железопътен прелез с бариери и един тунел с дължина около 20 м, който служи и като депо. След тунела, преминаването през който е едно от най-приятните изживявания за пътуващите, започва изкачване. Тук трасето е построено под формата на цифрата шест. Веднага следва спирка Снежанка, на която влакчето има няколко минути престой. След това пътуването продължава към крайната гара Панорама.
Докато трае маневрата с влаковия локомотив, пътниците имат възможността да се насладят на неповторимата природа на тепето и да хвърлят поглед към панорамата на града. След извършване на маневрата и проба на спирачките, влакчето отново се отправя към гара «Пионер», за да поеме следващите си пътници.

Железницата „Знаме на мира” в Пловдив е последната експлоатирана у нас, а историята на детските железници в България започва от град Кърджали през 1962 година. Детската железница „Пионер" е била открита в градския парк  „Отдих и култура" на 30 септември. Проекта на инж. Валентина Йочкова е включвал 1210 метра железопътно трасе.
Първата копка на съоръжението в Пловдив е била направена на 21 април 1979 г. по проект на "Трансстрой" и под ръководството на инж. Васил Янков и от ЖПУ- Пловдив с ръководител инж. Ангел Димитров. За 156 дни е било положено трасето (обща дължина 960 м., междурелсие 600 mm) и са били завършени всички съоръжения за осигуряване на движението.  
Строителството се прави с доброволен труд на ученици и студенти в чест на 35-годишнината от основаването на пионерската организация „Септемврийче" и годината на провеждане на детската асамблея „Знаме на мира". Релсите са взети от закритата през 1954 г. жп линия Кочериново-Рилски манастир, която е била построена от частни предприемачи в началото на ХХ в. И сега може да се прочете годината върху релсите – 1923 г. Вагоните от Кочериново също били докарани в Пловдив. По-късно са подменени с по-нови.  Трасето е било положено за 156 дни, като общата му дължина е 960 м. Наложило се да се дълбаят скалите на Младежкия хълм, за да се прокопава 50-метров тунел.
Забележително е, че въпреки мащабните строителни работи, не е било отсечено нито едно дърво от резервата. Общата стойност  на релсите и прилежащата инфраструктура е била 270 000 лв. На 23 септември 1979 г. железницата е официално открита и за първи път локомотивна свирка оглася околностите на хълма. За деня на откриването са отпечатани 25 билета и изработени почетни значки, раздадени на официалните гости.

“Неделя, 23 септември. Денят, в които се навършиха 35 годиии от създзването на ДПО "Ссптемврийче", дълго ше се помни от пловдивските пнонери. На този ден стана тържественото откриване на пионерската железница в града. Празнично украсена, гара Пионер се огласи от детска гълчава, вият се алени и трикольорни знамена, лее се песента „Пусть всегда будет солнце". Тук, в подножисто на Младежкия хълм, се смесиха пионерското веселие и родителското настроение. Композиран е влакът, а в локомотива, до командния пулт, са застанали машинистът-пионер Теодор Стателов и началаикът на локомотивното депо Зисо Цветански. Отекват барабанени удари, тържествено прозвучават звуците на фанфари. Да споделят радостта на пионерите тук бяха дошли първият секретар на ОК на БКП Иван Панев, министърът на транспорта ВасилЦанов, първият секретар на Общинския комитет на БКП - Пловдив Петър Георгиев, председателят на ЦК на Общинския народен съвет Христо Мишев, първият секретар на ОК наДКМС Милчо Бошев, ръководители на окръга, града, район "Васил Коларов" и ж.п. управление. Сред присъствуващите бе и първият секретар на ЦК на КПСС в Нурилск (РСФСР), Борис Михайлов Благих.
Представители на пионерския щаб по изграждането на железницата разказват за ентусиазма през 156-те дни, за първенците и ударниците, за проявеното мъжество, висок дух, ентусиазъм и ярки комунистически добродетели. Оповестено бе решението на щаба за награждаване на отличилите се с почетна грамота.
Командирът на щаба Гергана Иванова от основно училище "Лиляна Димитрова" приема от директора на СУ "Трансстрой” Ал. Николов обекта чрез трите символа - бетонно блокче от естакадата, ключът с който са монтиранни първите метри от ж.п. линията, и диска на ръководителя на движението.
На ръководители на окръга, града и район "В. Коларов" бяха връчени паметни албуми, в които са съхранени незабравими мигове от трудовото ежедневие на хилядите участващи в строителството на железницата.
В речта си министърът на транспорта Васил Цанов изтъкна, че пионерската железница е достоен дар за 35-ия рожден ден на ДПО "Септемврийче" и 60-годишнината от транспортната стачка. След това, под бурните ръкопляскания на присъстващите, другарите Иван Панев, Васил Цанов и командирът на пионерския щаб Гергана Иванова, прерязаха трикольорната лента.
Дежурният ръководител на движението Николай Павлов натисна бутона и изходният семафор дава зелена светлина. Пионерският влак с локомотив № 94-01 потегля бавно, после набира скорост по трасето. В оперативния дневник дежурният ръководител е записал телефонограма с изходящ номер шест: "В 10.35 часа от гара Пионер за гара Панорама замина влак № 10 104".
(из в-к "Отечествен глас"/25..09.1979)

Детското влакче е било с три пътнически вагона. Максималната му скорост е била 8,5 kм/ч.   Години наред то превозвало деца и било основната атракция за тях през уйкендите в града.
През 1992 г. съоръжението е спряно, а мястото запустява, обрасва в бурени и затъва в боклуци. Гарите се превръщат в свърталище на скитници и наркомани. Властите заключват влакчето в тунел, а вандали разбиват нееднократно металната решетка на бункера.
 През есента на 2004 г. асоциация "Приятели на железопътния транспорт" стартира кампания за ремонт и възстановяване на детската железница по повод 25-годишнината от пускането й в движение. Ентусиастите изпращат писма до шефовете на 30 водещи фирми в Пловдивско и ги канят да се включат във възстановяването на железницата.  Започва и подписка в подкрепа на възстановяването на атракцията, която събира парафите на 1528 пловдивчани.
Хората от инициативния комитет изтеглят влакчето на буксир от бункера и го откарват за оценка на щетите в Локомотивно депо-Пловдив. Изчисляват, че ще са нужни 300 000 лв., за да тръгне отново железницата. Събирането на средствата се оказва дълга сага.
През 2005 г. Общинският съвет в Пловдив решава да отпусне 93 000 лева, към които да се прибавят и едни 78 000 лв. от програма "Красива България". Останалите пари трябва да даде Социалното министерство. Градът обаче е отрязан от програмата за разкрасяване и опитът да се осигурят средствата се оказва  неуспешен. Два месеца по-късно крадци успяват да изтеглят вагоните от бункера и да откраднат детайлите от цветни метали по тях.

Година по-късно общинските съветници отпускат от бюджетния излишък 233 439 лева за ремонт на влаковата композиция и на железния път. Около 70 000 лева от парите отиват само за възстановяването на локомотива. С друга част от сумата членовете на инициативния комитет успяват да подобрят системите за електрозахранване и сигнализация, да ремонтират гарите и спирките. Влакчето е пребоядисано и изрисувано с герои от приказките. Направен е и капитален ремонт на жп  линията. Локомотивът е снабден с батерии, които позволяват целодневното му ползване в продължение на над 3 години.
Новото трасе е дълго 1090 м. Макар че първоначалните идеи да се удължи релсовият път, да се изгради паркинг, да се възстанови и картинг-пистата в подножието на Младежкия хълм се провалят, на 22 септември 2007 г. детската железница официално отново е пусната в експлоатация. На откриването се стича буквално целият град, а децата са придружени от родителите си, които искат да си припомнят детството. Влакчето е с капацитет 50 места, композирано е от локомотив и три вагона. Прави по 5 курса на ден.

Миналата година отново се наложи детската железница да бъде ремонтирана. Неотдавна екип от 15 души монтира новата тягова батерия, купена с бюджетни пари от общината. Акумулаторът задвижва влаковата композиция и превозва пътниците. Новата батерия  ще бъде зареждана само веднъж на денонощие и е достатъчно мощна, за да се изпълняват общо шест курса на ден. Продължителността на една обиколка е 25 минути. Цената на билета е 1 лев, а децата до 10 г. трябва да пътуват с придружител.


Източник: www.desant.net; railfriends.org
24.09.2014.

Публикуване на коментар

3 Коментари

  1. Поздравления за статията.
    Само за информация- детската железница в Кърджали също продължава да функционира.

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления и от мен! Това май е единственият железопътен участък в България, макар и детски, отвоюван обратно от "демокрацията" в полза на децата и гражданите. Браво на пловдивчани!

    ОтговорИзтриване