Войната за търговските марки от соца

Най-новата ни икономическа история помни не една и две войни за търговските марки, наследени от социализма. След разпадането на плановата икономика и последвалата приватизация марките престанаха да са собственост на държавата. Те попаднаха в ръцете на различни частни компании, но често пъти се намираше и някой, който да оспори правата им. Споровете се отнасяха в Комисията за защита на конкуренцията , а след това и във Върховния административен съд (ВАС). Ето кои бяха най-големите битки за соц марки.

Крем "Каро"

Може би най-забавният казус е за легендарните кремове за бръснене "Каро", които се произвеждат от пловдивския "Ален мак" от 1969 г. Опаковката му е позната на поколения мъже. Марката и опаковката предизвикват директна асоциация с картите за игра. Преди няколко години се появи конкурентен крем "Купа", чиято опаковка силно наподобяваше тази на "Каро". Негов производител е "Фреш ап козметикс" ООД, Варна, която има регистрирана съответната търговска марка. След внимателно проучване на двете опаковки съда реши, че има имитация, тъй като много от елементите се повтарят - надписа, коронката, разположението на елементите във фона. Разликите са минимални, което може да доведе до заблуда на потребителя, че става дума за нов продукт на същия производител. Още повече че "Ален мак" е произвеждал подобни продукти под марките "Спатия" и "Пика" - другите две "бои" при игра на карти.

Лекарствата

Най-тежките войни бяха за правата върху популярните марки лекарства. След края на социализма специализацията на държавните заводи се разми, около тях се нароиха частни компании и всяка от тях започна да произвежда каквито лекарства имаше възможност и да се опитва да изнася на традиционно най-големия пазар тогава - Русия. Задържани пратки на митниците по сигнал на държавна или частна фирма, полицейски акции за незаконно произведени лекарства, съдебни дела за собствеността на търговските марки – това бяха най-честите новини в бранша през 90-те. След приватизацията им двете най-големи фирми - "Балканфарма" и "Софарма", се съдиха година и половина с взаимни обвинения в кражба на търговски марки. През 2000 г. вече частната "Балканфарма" произвеждаше три медикамента, чиито търговски марки бяха на държавната по това време "Софарма". Сред тях е и най-продаваното лекарство в България от времето на социализма до днес - аналгин. В същото време пък държавното дружество е произвеждало, както и преди това, ампули и супозитории (свещички) от седем лекарства, чиито таблетни форми пък прави "Балканфарма". От своя страна "Балканфарма" претендира, че това са нейни търговски марки. В крайна сметка споровете помежду им приключиха с подписването на извънсъдебно споразумение.

Майонезата

Много шум в медиите се вдигна и около правата на майонезените опаковки, популярни от времето на социализма. Сещате се - онези в бели пластмасови кутийки, затворени с алуминиево фолио, върху които пишеше "Трапезна майонеза". Битката за опаковката беше между най-старата фабрика за майонеза у нас "Растма май" АД - Бойчиновци, и "Консул" ООД. Двете фирми взаимно се обвиняваха в имитация и нелоялна конкуренция, включително чрез медиите (във вестниците "Труд" и "24 часа" се появяваха платени публикации със заглавия "Ментето се завръща" и "Ментето мутира"). Оказа се, че и двете фирми притежават търговски марки за производството на майонеза, но тази на "Растма май" се оказа регистрирана по-късно. КЗК прие, че има силна идентичност на външния вид на двата продукта и че произвежданата в Бойчиновци майонеза имитира търговската марка на "Консул" ООД. Имитацията е на алуминиевия етикет, който е със стилизирани сини и червени триъгълници и много специфичен шрифт, познат още от социалистическо време. Решението беше потвърдено и от Върховния административен съд. Малко по-късно "Консул" ЕООД купи фабриката на "Растма май" в Бойчиновци.

Лютеница "Хорце"

Друг обект на разгорещени спорове беше "Първомайската лютеница" - онази с хорцето. За нея има две решения на КЗК за нелоялна конкуренция поради имитация на търговска марка. В първия случай глобата беше за "Дерони" ООД, Хасково, а във втория - за "Митак" ЕООД, Стара Загора. Антимонополната комисия прецени, че двете фирми са имитирали етикета на лютеницата с изобразеното върху него хоро. И двете жалби бяха подадени от "Консервинвест" ООД, с. Православен. В първия случай тя твърдеше, че "Дерони" се възползва от популярността на името "Първомайска лютеница", като използва сродно наименование - "Първомайска рецепта №5", както и сходен буркан и изображение. Подобни бяха и възраженията срещу бурканите с лютеница на "Митак", коитообаче бяха отменени впоследствие от Върховния административен съд, който прие, че няма елемент на нелоялна конкуренция.

Пенливо вино "Искра"

Поколения българи са посрещали Нова година с чаша пенливо вино "Искра", което наричахме шампанско. То се произвежда от 1955 г. във винпрома в Лясковец. В края на 2004 г. производителят му "Лясковец" ООД подава жалба за нелоялна конкуренция заради появилото се на пазара "шумящо" сухо вино "Празнична Искра", произведено от "Винпром Долна баня" ЕООД и разпространявано от ЕТ "Ивена комерс - Валентин Шотев". Подателят на жалбата твърди, че има имитация на неговата комбинирана марка "Искра", регистрирана в Патентното ведомство, за производство на бутилирано пенливо вино. Тъй като марката е комбинирана, съдържа освен словния елемент "Искра" и много образни елементи - лозов лист, стилизиран грозд и т.н. В хода на производството се установява, че "Ивена комерс" произвежда под собствена словна марка, която слага на продуктите си. КЗК е установила, че понеже той използва собствен интелектуален продукт, не е налице имитация на пенливото шумящо вино. Това е единственият случай, в който КЗК е приела, че няма злоупотреба с търговска марка от соца. Решението е потвърдено от Върховния административен съд и е влязло в сила.

Шампоани "Па-па"

Друг любопитен казус е за детските шампоани "Па-па", които пловдивския завод "Ален мак" произвежда от 70-те години. Те се продават както в България, така и в Русия и страните от бившия ОНД. На чуждите пазари шампоанът се нарича "Кря-Кря". Между двата продукта няма разлика, но след 1999 г. остава само руското наименование, тъй като по-големите продажби са в бившите съветски републики. Шампоанът се продава в много характерна опаковка - жълт цилиндричен флакон с червена капачка, като върху флакона е изобразено пате с широко разтворени ръце и човка и надпис "Кря-Кря". На българския пазар се появява двойник - шампоан, чиято опаковка много наподобява оригиналната. Разликите са едва доловими - патето е малко по-голямо по размери, облечено е с моряшка тениска и шапка. Имитация има и в надписа "Ален мак", като е изписан като Adventure отново с наклонен ръкописен шрифт, както на оригиналните опаковки. Производителят "Ти Ейч Ес козметикс" - Плевен, твърди, че е защитил изображението на своето "пате", преди "Ален мак" да регистрира своята търговска марка. КЗК обаче приема, че е налице голямо сходство между опаковките и съществува вероятност за объркване на производителите, и налага глоби на "Ти Ейч Ес козметикс" - Плевен, и ЕТ "Търговска къща Славков-90-Венцислав Славков".

Бисквити "Златна есен"

Спор имаше и за правата върху шоколадовите бисквити "Златна есен", които се произвеждат от 1982 г. Те са били правени от различните заводи, влизащи в състава на бившето СО "Българска захар". След ликвидацията му всички фабрики започват самостоятелна търговска дейност. Спорът за бисквитите "Златна есен" започва по жалба на "Българска захар 2002" АД, Долна Митрополия. Тя се представя за правоприемник на някогашното обединение и твърди, че конкурентът им "Ломска захар" АД, приватизиран от "Симерс груп" ООД, неправомерно използва търговската марка. Любопитното в казуса е, че заводът в Долна Митрополия притежава защитена марка (словен елемент "Златна есен" и стилизирано изображение под формата на бисквитка и половина), докато фабриката в Лом има регистриран промишлен дизайн за кутията на бисквитите. В крайна сметка КЗК приема, че "Симерс груп" неправомерно е използвала името "Златна есен", както и изображението - бисквитка и половина, върху опаковките си по начин, който е объркващ за потребителите. Решението също е потвърдено от съда и е влязло в сила.

Консерви "Ропотамо"

Интересен казус се оформи и около правата на рибните консерви "Ропотамо". Сигурно си ги спомняте - продаваха се в елипсовидни кутии. Производител е отново "Славянка" АД, Бургас. Фирмата подаде жалба срещу "Диавена", която също произвежда подобни рибни консерви. "Славянка" твърдеше, че името "Ропотамо", което се използва от много години за произвежданата от нея рибна салата, е обявено от Патентното ведомство за "общоизвестна марка". Това е станало в края на май 2010 г. От този момент нататък "Диавена", която също е притежавала регистрирана словна марка "Ропотамо", вече няма право да произвежда консерви със същото име - "Ропотамо". Проверката на КЗК установи, че консервите са се произвеждали и след произнасянето на Патентното ведомство. Те не само са били в търговската мрежа, но са с дата на производство след май 2010 г. Затова КЗКэналожи глоба на "Диавена" за имитация на търговска марка, тъй като "Ропотамо" е защитен елемент на "Славянка" с установена общоизвестност. През 2006 г. "Славянка" спечели спор срещу друга частна фирма за консервите "Скумрия в доматен сос".

Как се регистрира марка ?

Правото върху марка се придобива чрез регистрация в Патентното ведомство. Това е изключително право и принадлежи на първия заявител. Когато установи имитация, Комисията за защита на конкуренцията КЗК  постановява да се спре използването на чуждата търговска марка. Това не означава спиране на производството на продукта, а имитацията чрез използване на подвеждащ етикет, който наподобява марката на друга фирма.

Някои продукти се свързват в масовото съзнание с търговски марки - например различните видове салами като "Хамбургски", "Телешки", "Камчия", "Шпеков", "Сервилат". Това обаче са видове месни продукти, произвеждани някога от всяка "Родопа" във всеки окръжен град по единна рецептура и стандарт. И тъй като никога не са били регистрирани от една фирма, никой няма изключителни права върху тях. Затова се произвеждат от всички месопреработвателни предприятия в страната. После всяка от компаниите си слага своята търговска марка - например "Телешки салам" на "Тандем" или "Телешки салам" на "Браво".

"Русенско варено" също е пример за продукт, който не може да бъде регистриран като търговска марка. Подобни словосъчетания, които включват името на населено място или регион в комбинация с продукта, ясно се приемат от потребителя като указание откъде произхожда и какъв му е видът. Всеки потребител от дадения регион би следвало да има правото да обозначи продукта. Подобни словосъчетания не могат да бъдат обект на изключително право. Въпреки това е имало неуспешен опит за запазване на търговска марка "Русенско варено" през 1999 г. КЗК е отказала поради вече посочените основания. Затова, ако обърнете внимание по рафтовете на магазините, ще видите, че има поне три вида "Русенско варено" от различни производители.

Често търговската марка се бърка с т.нар. наименование за произход. Наименованието за произход указва, че "качеството и свойствата на продукта се дължат предимно или изключително на географската среда, която включва природни и човешки фактори". "Българско кисело мляко" или "Коняк" са класически примери за това как произходът на продуктите е означен "чрез наименованието на страна, район или местност в тази страна". Фирмите нямат изключителни права върху наименованието за произход, всеки от съответния район може да се впише като ползвател и да произвежда продукт с това наименование. Тази правна регламентация създава проблеми за някои фирми в месопреработващия бранш, желаещи да произвеждат "Карловска луканка" или "Горнооряховски суджук" например. Според експерти тези продукти някога са се произвеждали във всички поделения на бившето ДСО "Родопа" по единна рецепта. Сега обаче фирмите от съответния регион са доказали, че качествата на продукта се дължат и на свойствата на географската среда, т.е. те са наименования за произход и никой извън региона няма право да ги произвежда.

 Източник : в-к „Капитал”

* Оригинално заглавие "Войната за марките"