Указ 56 - пазарният маньовър на Живков или началото на разграбването

Указ 56 – малка крачка за човечеството, но голяма за Народна република България, която след близо 45 г. развит социализъм призна, че нито е толкова е развита, нито може да се оправи без класически капитализъм…

Историческият указ по същество признава, че Партията няма работа в стопанството на страната и определя, че стопанската дейност трябва да се извършва въз основата на собствеността от най-различни фирми – държавни, общински и - о, чудо – частни!

След половинвековно затишие връхлита битов ураган, който кара тълпи от предприемчиви българи да обсадят съда за регистрация на своя малък бизнес, например производство на наливно безалкохолно или поставяне на копчета тик-так.

Естествено Указ 56 е използван и от определени групи за прехвърляне на държавни средства в подходящи частни ръце, което на практика определи развитието на държавата ни  през следващите десетилетия…

Според документите Указ 56, който законодателно поощрява частния бизнес в страната е издаден на 9-ти януари 1989 г., а правилникът за неговото прилагане е приет на 15 февруари. Той е елемент от радикалните промени, започнати от Тодор Живков. На 29 октомври 1987 година Политбюро взема решение за разпускане на стопанските отдели в партийните комитети. На 30 октомври Секретариатът на ЦК набелязва конкретни мерки за изпълнение на решението. По този начин се премахва значителният сегмент от дублирането – държава-партия. (Всеки партиен комитет освен с партийните и политическите въпроси се занимава и с всичко останало. Поради това комитетите дублираха структурата на общинските или окръжни съвети. Там има отдел “Промишленост”, в комитета също има отдел “Промишленост” и т.н.)

Така заседанието на Политбюро на ЦК на БКП в сутрешния ден на 4 юли 1989 г. става паметно защото на него Живков произнася знаменитата си реплика:

“Трябва да ви кажа откровено, че не случайно съм замислил този маньовър. Аз съм го замислил като административно-икономически, а не като икономически, тъй като не сме готови. Сега на този етап трябва да съчетаваме едното с другото”.

Съвещанието тече динамично, тъй като първият държавен ръководител бърза за среща със съветския посланик в Анкара. Първа точка от дневния ред е “Предложение за развитието на акционерната форма на собственост и на стопанска дейност чрез акционерни фирми”.

С легендарния Указ, според анализаторите, Живков цели да изостави станалия невъзможен на практика комунистически проект, като иска да запази политическата система, а замисълът му (вероятно!) е бил да тласне страната ни по т.нар. китайски път.

На практика обаче, маскирано под тази благовидна формулировка, само година по-късно започва контролираното от БКП разпределяне на държавната собственост на определени частни фирми. По обясними причини преди 25 години няма как да се каже на българските "трудови хора", че с влизането в сила на споменатия Указ на практика се поставя началото на голямото ограбване на тяхната "общонародна собственост".

Само за шест месеца от началото на действието на Указа за стопанската дейност се регистрират и започват дейност 1500 фирми. За тези пионери на пазарната икономика Петър Дюлгеров, шеф на единствените тогава профсъюзи, докладва: “Това са хора, които откровено споделят, че им е дошло до гуша от това, че не могат да покажат онова, на което са способни. Споделят много интересни неща: Започнаха да ни обвиняват, че едва ли не сме печалбари, шарлатани и пр. Логично се стига до много интересни изводи. Но в същото време те казват: тръгна в началото, но ние не можем да се оправим в тази бъркотия от нормативи, от неясноти, от една обстановка, която ще задуши тази инициатива. Ние сме свидетели и наблюдаваме много интересни начинания. Но много от тези начинания, свързани с риск, не излизат на бял свят.” Дюлгеров разяснява, че дейността на изследваните фирми е насочена към производство на стоки, детайли и пр. А хората, захванали се с тези рисковани в тогавашната соцситуация начинания, той определя като “висококвалифицирани, напредничави, амбициозни, хора, които искат да покажат на какво са способни.” - А не бармани! - вмята със задоволство Живков.

В указа се определя, че “стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост” (чл.1, ал.2) и “основна форма на осъществяване на стопанската дейност е фирмата” (чл.2, ал.1). Фирмите могат да бъдат държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени и “на граждани” (чл.10, ал.2). Фирмите на гражданите се регистрират в съда чрез заявление. “На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност” (чл.4, ал.1). Стратегията на социално-икономическото развитие на страната се планира от държавата, но фирмите действат, като се съобразяват със закона и “пазарните механизми”.

В Указа и Правилника са разгледани въпросите за акционерната фирма, фирмата с ограничена отговорност, фирмата с неограничена отговорност, фирмите на граждани. Интерпретират се въпросите за несъстоятелността и ликвидацията, за държавното регулиране, чуждестранните фирми, данъците, арендата, ролята на банките, стопанския арбитраж...

Както вече споменахме, Живковият маньовър “Указ 56”, целящ плавен преход към пазарно стопанство и частично раздържавяване на предприятията, след неговото сваляне от власт, се оказва плътен параван зад който се извършва пладнешко разграбване на държавното имущество. Първият набег е парцелирането на крупните фирми.

Примерно “Фениксресурс” (за вторични суровини) се цепи на 35 парчета, като по това време тя е едно от сериозно печелившите предприятия. “Целулоза и хартия” - също питателен комат, се дели на 21 хапки.

А предприятието за дамска мода “Валентина” се рои шесторно - на “Валентина”, “Сталина”, “Варина”, “Даяна”, “Ирина”, “Сеприна”, Софи” , които поемат по собствен път с държавен багаж. Поменикът на преобразуваните фирми с държавно участие от 1991 г. е колкото дълъг, толкова и любопитен от изследователска гледна точка. Каква участ е сполетяла, да речем, “Сталина”, “Саприна” и “Софи”-то? В чии ръце са попаднали, как я караха през тези 25 години. Маньовреният Указ 56 е в сила до 1996 г. Дата, която маркира стихването на апетитите към държавната собственост. Или изчерпването на съблазнителните обекти.

На прословутото юлско заседание на Политбюро Живков изрично указва: в енергетиката, жп транспортът, съобщенията, корабоплаването, металургията, химическата и биологическата промишленост, водещите направления в машиностроенето и др. държавата да запази за себе си не по-малко от 51% от акциите. А най-първо е погазена повелята “поименни акции да се продават само на граждани, които са в трудови правоотношения с акционерната фирма”. Акциите се разпродават както падне или на когото се “полагат”.Затова, че “Мултигруп” и Първа частна банка са регистрирани по Указ 56, не би следвало да буди почуда.

Така се сложи началото на БГ капитализма и раждането на червените капиталисти.

Източник: ДА „Архиви”, БНТ, в-к „Труд”, в-к „Монитор”