Строежът на мавзолея

На 2 юли 1949 година умира Георги Димитров. Общинското списание "Сердика" посвещава на неговата смърт извънреден луксозен траурен брой. Следващият текст и фотографии са публикувани в него.

"... Да бъде изграден специален Мавзолей за полагане и по-нататъшно опазване тялото на великия покойник. Мавзолеят да бъде построен на пл. "9 септември" в предната лицева част на Градската градина, срещу сградата на Министерския съвет."

Това решение на Политбюро на ЦК на БКП и правителството бе взето на второто траурно заседание на Министерския съвет, състояло се на 3 юли 1949 г.. по случай кончината на нашия непрежалим вожд и учител др. Георги Димитров. На същото това заседание бе решено тялото на безсмъртния вожд да бъде положено в Мавзолея на 10 юли с. г.

Това решение значеше повеля на Димитровския ЦК, на героичния български народ. То задължаваше трудящите се в нашата родина да дадат цялото си майсторство, всичките си сили и жар в постройката на Мавзолея — мястото, където ще се покои на вечни времена тялото на вселюбимия и непрежалим вожд на трудещите се, съратник и ученик на Ленин и Сталин. Мавзолеят трябваше да бъде изграден за 138 часа — един неимоверно къс срок.

Мъчна и отговорна работа се изпречи пред нашите строители. Но те не забравиха думите на великия Сталин, че „трудностите са създадени за това, за да бъдат преодолявани."

За една нощ планът за построяването на Мавзолея бе изработен от централната архитектурно проектантска организация (ЦАПО). ЦК на БКП и Министерският съвет одобриха един от представените проекти и веднага възложиха изпълнението му на Главната дирекция на трудовата повинност — Софийска строителна област. Заедно с трудоваците, цяла бригада от архитекти, инженери, техници, скулптори, художници и работници от различни специалности се включиха в непосилна работа. Мавзолеят трябваше да бъде не само построен срочно — постановлението бе категорично, — но и майсторски, като паметник на Димитровската епоха.

Камионите забучаха. Стоваряха се със шеметна бързина тухли, цимент, строително желязо, дървен материал. Ето ги и бетонобъркачките. Като древни чудовища разтвориха челюсти железните багери. Поникнаха палатки като гъби — складове, работилници, домакинства, канцеларии, служба на Червения кръст. Инсталира се телефонна централа, свързана с градската мрежа. Няколко дебели кабела осигуряваха постоянният приток на електрическа енергия за осветление през нощта, за движение на машините. Близо до строежа възникна командното място с високоговорителна уредба, по която затекоха нарежданията за осигуряване непрекъсната работа през цялото денонощие. Героите на труда бяха разпределени на 4 смени по 6 работни часа. Така, по преценка на организаторите, може да се осигури бърза и резултатна работа, да се разчита на срочно изпълнение, да се изпълни с чест, по Димитровски, отговорната задача.

4 юли. След обед няколко стотици герои на мирния труд вече започнаха изкопите за основите на Мавзолея. Но това, което до полунощ изработиха трудоваците, през нощта бе наводнено от проливен дъжд. До пояс в вода, трудоваците гребяха с кофи, продължавайки работата тоя път за разчистване изкопите от вода. Работата продължи през цялата нощ. На 5 юли сутринта тухлите лежеха наредени като войници: чакаха реда си за да бъдат вградени на това свято място, което ще охранява тялото на великия покойник от зъба на времето и атмосферните влияния. Изкопите са вече облечени с кофраж и полагането на бетона за основите започна. Четири бетонобъркачки работеха непрекъснато, наравно със живата човешка сила. Два подвижни транспортьори — ленти с електромотори— подаваха тухлите на скелите.

Едновременно с градежа, се извършва и поставката на водопроводната и електрическата инсталация. Десетки трудолюбиви ръце сглобяваха специалната климатична инсталация, под ръководството на инженерите. На 6 юли по обед стените на Мавзолея са вече издигнати до 2 метра. Започна издигането на бетонния пояс на трибуната. Всред непривичният шум на багери и мотори, всред командите по високоговорителя и общия кипеж, се чуваха имената на отличилите се. Мълчаливо всеки чувствуваше, че е длъжен да устои на поетия ангажимент пред партията, пред народа и правителството, пред паметта на великия син на работническата класа. С невиждана бързина, тухла по тухла, стените на Мавзолея растяха сред гора от скели. Като мравуняк гъмжеха по всички страни героите на труда, с бронзови лица и голи гърбове. Всеки час на денонощието величествената сграда се подемаше като жива сила на високо и на широко. Всички познати до сега норми бяха счупени. Трудовите герои са вече не единици, а стотици. Смените се менят една подир друга, часовете текат незабелязано, нощта се превръща на ден, слива се в едно цяло. Това е и на 7 и на 8 юли.

На 9 юли Мавзолеят е изграден и почти облицован, а на 10 юли напълно готов и декориран. Разчистена е строителната площадка. Оформен е бъдещият паметник—мястото, където ще почива нашият национален герой — най-великият българин през всички времена. От сега това място става светилище за целия български народ, за всички трудещи се.

Изумително! Тоя величествен паметник бе издигнат за 138 часа! Поколенията ще има да се удивляват на това чудо, възможно само в нашето социалистическо време. Работниците се трудеха по цели денонощия само с няколко часа почивка, а често и без прекъсване. Мимо всяка физическа умора, те надмогваха безсъницата, не обръщаха внимание на рисковете. Обичта към вожда задължаваше.

Какво всъщност импулсираше тия дръзновени герои в тяхната непреклонна воля да победят на всяка цена и въпреки всичко? Безспорно, примерът на Димитров. Те горяха от едно—да предадат материален израз на дълбоко вълнуващото ги чувство на обич и преклонение пред великия покойник и това вдъхновяваше строителите, нашите трудови герои, то им даваше сила да работят непрекъснато, денонощно, без сън и почивка, до окончателното завършване на отговорната задача.

Мавзолеят — паметник „Георги Димитров" е готов.

На вечни времена там ще лежи непрежалимият вожд.

Идните поколения ще имат възможност да бъдат в духовно общение с най-великия син на българския народ, да черпят сили от неговия пример, който ще ги вдъхновява към творчество и нови завоевания.

Мавзолеят-паметник е построен в сърцето на София, центъра на пл. 9 „септември". От тук не веднъж вождът е говорил на своя любим народ, комуто отдаде и младост, и здраве, и живот. Постройката заема 560 кв. м. заедно с трибуната. Цялата й височина е 12 м. Сградата се състои от две камери, включени една в друга. Между тях е поставена климатичната инсталация. В построяването на Мавзолея бяха заети общо 600 работници-трудоваци, техници, майстори, зидари, повече от които работеха денонощно.

За четири денонощия някои от тях са работили по 80 до 90 часа непрекъснато!

Предназначението на Мавзолея е да съхранява тялото на великия покойник. Залата е обградена с изолационен коридор, широк около 2 м. Външните стени са дебели 1.20 м. Прозорци липсват. Изградено е помещение напълно изолирано от външния свят. В средата на залата, в едно вдълбочаване малко под нивото на площада „9 септември", е положен на нисък пиедестал ковчегът с тялото на вожда. Четири прожектори, поставени в ниши високо в стените, го обливат със светлина и лъчите им, концентрирани в него, отражават центъра на това пространство. Климатичната инсталация има за цел да поддържа постоянен микроклимат, т. е. температура към 15° при малка влажност. Залата има 1000 куб. м. Инсталацията е така пригодена, та въздухът да се сменя 10 пъти на всеки час, като при всяка смена минава през климатичната камара, в която се прочиства от прах и добива желаната температура и влажност.

Тялото е запазено, благодарение метода на съветската медицинска наука, — единствената в света, която разреши мумификацията на човешкото тяло без изсушаване, придавайки му естествения вид, запазвайки го за дълги години. Така, благодарение на великия Съветски съюз и лично на вождът на народите гениалния Сталин, българският народ опази тялото на др. Г. Димитров, за да го има винаги при себе си. Това място ще бъде светилище за българския народ, за всички трудещи се по света. Тук трудещите се в дни на радост и трудности ще идват на поклонение, за да черпят вдъхновение и пример от своя велик вожд и учител, под чието ръководство премахнаха капитализма в нашата Родина, утвърждават на дело социализма и следват заветът му за вечна дружба с великия Съветски съюз, която за нас е необходима както въздуха и слънцето.

Източник: http://stara-sofia.blogspot.com/