Как „реформаторите“ изиграхa Живков на 10 ноември

Преди 25 години, на 10 ноември 1989 г., в София станаха събития, които промениха хода на нашата история. Те започнаха няколко дни по-рано. Ето и хронологията:

На 4-ти ноември на тържественото събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом в своя доклад посланикът на СССР и служител на КГБ Виктор Шарапов за първи път не споменава главата на държавата, т.е. Живков, в която е акредитиран. Всички присъстващи и неприсъстващи разбират, че присъдата е приведена в изпълнение.

Разбира се сценарият със свалянето Живков е написан в Москва, в който активно участват Шарапов, хората на КГБ и ГРУ в София. А той е един и същ за всички държави в Източния блок. Единствено Чаушеску от край време не се подчинява на Москва и заплаща затова с живота си.

Движещата вътрешна сила на процеса за свалянето на Живков са така наречените "чавдарци" - Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Инициативата за формирането на групата е на Добри Джуров. Осъществяването й става на 5 ноември 1989 г. във вилата му. На 7 ноември на приема в съветското посолство тримата искат среща с Живков на другия ден за 10 ч.

Разговорът продължава два часа и е много труден. Тодор Живков е изненадан, че именно те му отправят искане за оставка. Той приема, но изразява желание това да стане не на насрочения за 10-ти ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата още не е определена. Съгласяват се. Живков поръчва да помислят за негов заместник, но изхождайки от това, че до бъдещия пленум има време, тази тема не е обсъждана.

На следващия ден тримата се събират и искат нова среща с Живков. Мотивът на Йотов е свързан с плъзналия в София слух за предстоящи кадрови промени в правителството, които щели да станат на пленума на 10-ти. Мотивът на Станишев , както сам заявява, е бил упрекът от страна на Шарапов, че са допуснали непростима грешка и са се съгласили с отлагането на оставката на Живков за друг пленум. Джуров пък е изразител на искането на Георги Атанасов, Андрей Луканов и Петър Младенов, Живков да си подаде оставката още на пленума на 10-ти ноември.

Свои съображения има и Живков. Неговото желание е да се срещне поотделно с Джуров и с Йотов.

Срещата с Йотов става в 11 часа на 9 ноември. Тя е много кратка – Живков задава въпроса за отношението към неговото предложение за оставка, Йотов отговоря, че мълчанието е израз на съгласие.

Новата среща на "чавдарци" се провежда между 16 и 16,20 ч. Йотов е извън ЦК и охраната го предупреждава, че Живков е поръчал веднага да отиде при него. Джуров и Станишев го очакват в ЦК. Договарят се да настояват оставката да се осъществи на настоящия, а не на следващия пленум на ЦК.

Йотов отива при Живков, който го посреща с думите: "Абе, слушай, Джуров нещо се е раздвижил, нещо предприема." Едва е свършил и Джуров влиза в кабинета. Извикват и Станишев. След като чува, че настояват да си подаде оставката на пленума на 10-ти, Живков ги изненадва с думите: "Разбира се. Нали това е моето предложение. Добре, сега на заседанието на Политбюро от 17 часа ще си подам оставката, но кой ще ме замести?". Споменава две имена - на Георги Атанасов и Петър Младенов, но заявява, че вторият е "лековат". Тръгват към заседателната зала на Политбюро. Станишев казва, че трябва да подкрепят кандидатурата на Младенов .

Веднага след заседанието на Политбюро "реформаторите" се събират в кабинета на Продан Стоянов, завеждащ "Деловодството" на ЦК и там добавят неистината, че Живков е подал оставка не само като генерален секретар, но и като председател на Държавния съвет на НРБ.Решават това да бъде обявено не от него самия, а докладвано от Политбюро.

От пленума на 10. 11 има кадри, които изобразяват Живков в необичайна поза. Изразът на лицето му е направо неадекватен. Той гледа объркан и неразбиращ присъстващите. Снимката отразява едно реално изживяно състояние, когато той чува да се съобщава, че си е подал оставката и като председател на Държавния съвет. Живков е напълно изигран от своите.