Освен с политическите и научните си изяви, акад. Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, наричан разговорно „Сендовската система“, който инициира докато е ректор на Софийския университет. Новата образователна система, първоначално е въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г.
Проблемната група по образованието (ПГО) е един амбициозен и новаторски проект, в който са ангажирани много учени и педагози, като основна роля имат проф. Мирослав Янакиев, доц. Розалина Новачкова и проф. Георги Ангушев. Името на ПГО бързо се прочува и с новия буквар в създаването, на който дейно участие вземат Валери Петров и Доньо Донев.
Системата предлага нови методи на обучение, както и промяна в учебното съдържание по класове. В основата й е заложено да дава целодневно обучение на малчуганите и възможност за връзка между всички предмети. Повечето ученици по тази програма започват своето обучение на 6 годишна възраст. Записването по нея е напълно доброволно. От първи до четвърти, класовете се наричат отделения, а пети клас се води първи прогимназиален. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени. Например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ — Математика, Български език и Литература. Други интересни занятия са били „Проектирам и конструирам”, както и „Чета книга”. Учебниците са големи, тип „Всичкология” и илюстрирани от Доньо Донев. Още от първи клас (първо отделение), по-много забавен начин започва обучението по чужд език. Само говоримо. До трети клас (трето отделение) се пише само с молив и печатни букви, понеже се смята, че така е по-лесно за детската ръчичка. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярния за образователни нужди език Лого.
Обучението се провежда целодневно. Децата на обяд от 12.00 до 14.00 ч. имат почивка, като в училищата има помещения в които малките „сендовчета” след като се наобядват в стола, отиват да спят и после отново влизат в класните стаи. След обяд имат редовни занятия, но по-леки, като рисуване, трудово и т.н. Изключително много се държи на спорта. Физкултурните занимания се провеждат в следобедните часове и се набляга на спортове нужни за физическото развитие на децата.
Чантите се носят в понеделник и в петък се връщат у дома, т.е. вместо да учи в къщи, детето учи в училище. Това облекчава родителите и учи детето на системност и отговорност. До V клас учениците не са писмено оценявани, за да не се учи детето на бележкарство, а на любознателност.
Макар и заченат далеч преди демократичните промени, една от основните цели на образователния експеримент е демократизацията на обучението и възпитанието. В методологията на новаторския образователен процес се залага обучението да преминава с лекота и забавление под формата на игра. Материалът следва да бъде преподаван така, че да възбуди интереса на малчуганите и да се заучава лесно. Цели се обучението да им дава изключителна обща култура и да бъде лесно приложим за децата на практика.
Въпреки това обаче, още от самото си появяване новаторският образователен проект се приема нееднозначано и с много резерви, най-вече от страна на родителите. Освен това системата среща много противници и в интелектуалните среди. Макар и авторска тя е заклеймена като американска, а Съюзът на българските писатели излиза със специална подписка против. Заради разказчетата на Джани Родари включени в учебниците, писателите се възмущават, че е твърде западно ориентирана.
В началото на 90-те и последвалите безконечни реформи в образованието, ПГО е закрита и училищата престават да работят по т.нар. „Сендовска система“. Запитан защо тази система не оцеля след демократичните промени, въпреки че цели именно по-демократично обучение, неиният автор днес казва: Ами като много добри неща, започнали по-рано, отколкото им е било времето, я закриха.
Има ли сред вас „сендовчета” и какво си спомняте от този новаторски образователен експеримент ?
20 Коментари
Беше супер, учих по тази система 12 години . Не съжелявам, и найстина беше Новаторска за времето си.
ОтговорИзтриванеМисля че и днес ще е актуална тази система за обучение.
Дванадесет безвъзвратно пропиляни години, през които училите по по-простички системки успяха да научат, че "съжалявам", е правилното изписване на думата, която кой знае защо слабо образованите изговарят, а което е по-страшно - дори изписват като "съжелявам". Да не говорим за Й (и краткото) в думата "наистина".
ИзтриванеГледам, наЙстина са те научили да пишеш и е важно, че не съжЕляваш...
ИзтриванеОпределено - научили са те!!!!
ИзтриванеСендовската система е най-интересния феномен, който се е случил в българското образование. Бил е оценен като неефективен, като следния пример на първия коментар. Тогавашните оценяващи са залагали на фактология и дали се пише "съжалявам" или "съжелявам" или "sorka". И както сами виждаме тази предметоцентричност не се е променила и днес.
ИзтриванеКъде ви е мярката за образование? А ми тази за интелигентност? Предпочитате Гарднър? Лягате ли си с мисълта за Айзенк? Какво знаете за интелигентност или образование. Или сте хора, които работят в държавна администрация и позеленявате от глъч и погнуса когато видите някой да напише "найстина" или "съжелявам".
Кажете ми, можете ли да наречете човек идиот, защото пише "очител", но все пак е щастлив, успяващ със занаят, докато вие и вашата "свръх-образованост" и перфекционизъм спрямо правопис, си киснете сладко вкъщи и мрънкате докато някой някога не ви погребе някъде?
Доста хора вярваме, тъй като аз самият съм виждал макар и за кратко тези учебници, че сендовската система е оценена като неефективна, не защото е носила некачествено образование. Напротив, носела е образование, което не се търси. Особено когато целта е да се обучават не мислещи хора, а работническа класа.
А сега, мили хора, целунете децата си и ги пратете в някоя забутана "елитна" професионална гимназия, с нещо което дори те не искат И бъдете благодарни ако могат да изписват правилно "съжалявам".
Черногледи сте и сте глупави, но ако ви нямаше щеше да е скучно по света.
ООО многа да напиша много по темата. 1. Тове вероятно е първият опит за дълбока реформа в образователният процес и приом след 1944 г. Аз съм сендовче и смятам, че системата беше превъзходна. Да ползва западни модели, да за малките отделения има много игри, учебниците бяха изпълнени с откъси от литературни произведения. Прекрасна система, която ми е дала много като развитие на мисълта и личността. Някак си възпита свободният дух в мен. В статията има леки неточности. Например аз учех в едно от централните столични училища и тям в първи клас нямаше избор - всички паралелки бяха ПГО. Нямахме стая за сън, а си играехме сводно на двора или в малкото салонче. Истината е, че отпор на ПГО даваха преподавателите, защото прозираха своята неподготвеност да се справят с новите изисквания. Те видиш ли 20 г. си преподават по старата система, а сега за ужас трябва да учат нещо ново. Системата беше отлична, въпреки всички трудности с които се сблъскваше в нашето консервативно и ретроградно общество.
ОтговорИзтриванеКато ви гледам правописа и на двете "сендовчета"... :D
ОтговорИзтриванеАми виждал ли си правопис на завършил през демокрацията? Те кирилицата не ползват.
ИзтриванеАз учих по тази система и мога да кажа, че беше хубаво, букварите бяха много интересни и забавни. Не съм сигурен, но май още пазя няколко от тях. Както е написано в статията, карикатурите на Доньо Донев бяха много сполучливи, но разбира се не само това. Имахме обеда почивка, обяд в стол, следобед често ни разхождаха в близкия парк по два часа и ни оставяха да играем там. Имахме час по ЧЕТЕНЕ, където всеки трябваше да си носи книга и да чете, а учителката (в случая зам.-директорката) обясняваше непознатите думи, когато някой я попита. В шести клас учихме програмиране (което сега ми е част от професията). Учил съм и една година в обикновено училище и още тогава ми се стори много глупаво, че там трябва да зубриш уроците от учебника наизуст и да ги разказваш за оценка. Това е сбъркано в образователната ни система и до днес, че те карат да зубриш информация, а не как да я използваш и да развиваш уменията си, както е например американската образователна система. И е много прав Благовест Сендов с изречението накрая: "Ами като много добри неща, започнали по-рано, отколкото им е било времето, я закриха."
ОтговорИзтриванеВсяко едно нещо, което не е стандартно, а алтернативно е добро. Тази система по-скоро развива математчиеското мислене, поне такова ми е наблюдението от хората които познавам. Аз съм учил по друга експериментална (алтернативна) система, която е класи над стандартната система и обхваща 8-12 клас - говоря за 151 СОУПИ в Овча Купел. За системата, по която аз учих мога да кажа, че не е лъжица за всяка уста. Да запишеш детето си в конвенционално българско училише или детска градина е пагубно. Но алтернативни училища са и езиковите гимназии, математическите, художествените.
ОтговорИзтриванеПървото изречение е тотална глупост ;))) Алтернативата не е задължително да е добра или непременно да е нестандартна.
ИзтриванеПо отношение на системата - не съм учила по нея, само съм чувала. Сега, обаче като чета и виждам всичко към, което се стреми днешното образование. Само че не знам защо се смята, че хаотичното съчетаване на всякакви образователни системи е добро. Според мен сегашното образование е лошо, а системата на Сендов не знам как би работила тогава. Възможно е да е била добър вариант. Но е факт, че сегашната система е ужасна точно, защото никой не отчита културните различия. Те хубаво ще ми въвеждат френската, американската и пр системи, ама ное сме българи и си имаме своите особености. Сендов е направил нещо подобно. Чудя се дали Възрожденците бига се обърнали в гроба при тези обстоятелства и как така се получи, че тяхното дело потъна.
По подобна система се учеше в Националното Експериментално Училище в София още от 1976 г. Доколкото си спомням беше по методиката на проф. Лозанов. Сутрин бяха основните часове, а след обедната почивка си подготвяхме домашните работи. До 8-ми клас нямахме бележници. В края на всеки срок получавахме т.н. "характеристики" по всеки предмет, които даваха много по-точна представа за знанията на ученика от "сухите" много добър (5) или среден (3) например. А за да илюстрирам на сегашните "соросчета" и "демократчета" колко беше "лоша и закърняла" тази система, ще ви обърна внимание, че в момента по всички телевизионни канали върви рекламата за "целодневно училище". Много новаторско, американско и демократично, нали?
ОтговорИзтриванеУдаваше ми се с лекота да съм "сендовче", разбирай, да уча по неговата система, доставяше ми удоволствие и години след това да прелиствам учебниците - текстовете не бяха политически украсени, или поне не толкова, колкото в стандатрните помагала. След всеки текст, мисля, от трето отделение нагоре, имаше къс преразказ на написаното в превод на руски и англуйски. Учителите ни работеха с любов и съжаляваха, когато тази програма бе премахната от учебния план.
ОтговорИзтриванеМоят син сега учи в гнилия запад по подобна програма в гимназията - тук се води за новаторска :-)
Идеята е прекрасна, но като всеки експеримент не се знае къде са и слабите места. Имам няколко приятели, учили по тази система в различни краища на България. Повечето от тях имат затруднения с четенето и писането и сега - това са хора по на 35-40 години. Това е едно от слабите и места, вероятно. Не знам какви са били резултатите от експеримента - не съм чела обобщено изследване, но би било интересно. Като философия много напомня Валдорфската система. Но, докато Валдорфската е много масова и с много повече наблюдения, тази просъществува достатъчно дълго да се наблюдава, но не и да се развие. Има хляб за размисъл и "за" и "против", но е наистина иновативен подход в образованието.
ОтговорИзтриванеПълни глупости ...
ИзтриванеСистемата беше изключително добра. Изучавахме блок-схеми и кодиране по времето когато другите си губеха времето да пишат ръкописно - тотално ненужно умение в наши дни. Беше модерна система за времето си. Спомням си, колко тъпо стана училището, когато трябваше да премина към "стандартната" система. Моментално намразих литературата, която толкова харесвах... В днешно време нещата са още по-зле, но за съжаление нямаме избор да запишем децата си по системата на Сендов...
ОтговорИзтриванеМисъл, достойна за съжаление: "другите си губеха времето да пишат ръкописно - тотално ненужно умение в наши дни". Както и изказалият подобна мисъл...
ИзтриванеИмах истинско и много интересно детство, именно учейки по Сендовата система. Учителите ни бяха приятели и с лекота говорихме и споделяхме всичко с тях. Опитах в четвърти клас да уча в училище по масовата практика и ужасът беше пълен - 30-40 тетрадки... С 5 стотинки правиш кръгче в горния десен ъгъл и си пишеш номера - пълни простотии и излишен стрес. Нямахме имена, а номера. Чантата беше непосилно тежка за мен... Издържах месец и още имам кофти спомени от преживяното. Няма да споря с отричащите системата. За мен спомените са прекрасни, а и реализацията също. Класът ни завърши със среден успех - отличен и абсолютно всички бяхме приети в университети.
ОтговорИзтриванеМоите деца учат в Монтесори, в Германия. Описанието на системата на Сендов учудващо съвпада в много отношения с идеите на Мария Монтесори. Децата ми отиват с желание на училище и учат много по-бързо от връстниците си в нормалните немски училища въпреки, че са изправени пред предизвикателството да се научат да пишат и четат правилно на български и немски.
ОтговорИзтриванеПрез соца баща ми беше военен, поради което ни местеха доста от град на град. В едно от многото училища, в които съм учила, се срещнах и с тази система. Сутрин учехме по-сериозните предмети, следобед - по-леките. След 17ч се прибирахме вкъщи и започвахме да пишем домашните за сериозните предмети от сутринта! Най-голямото удоволствие беше, че имаше и режим на тока!!! Познайте как дете във втори-трети клас, след цял ден в училище пише домашни вечерта на свещи!!!
ОтговорИзтриване