Нови имена за старите градове

На скоро попаднах на материал из интернет пространството, касаещ искането на някои граждани на Благоевград за промяна на името на града. Помпозното и исторически претенциозното име Цар Самуил, трябваше да замени обвързаните с комунизма и Османската империя имена. Нито досегашното име, нито Горна Джумая се струваха достатъчно правдиви на авторите на предложението. Позачетох се още малко по темата и си припомних, че прекръстването има стародавни традиции по нашите земи. В долния текст ще ви споделя няколко „спомена от НРБ” за градове, които нови и стари названия все още съществуват паралелно в ежедневната реч, както и наименования на нашенски градове, които вече отдавна сме забравили.

Безспорен фаворит от соц. периода е Варна, станала за малко град Сталин. За това обаче вече писахме преди време тук. В този район, жертва на култа към личността става и друго населено място. Красивия Шумен за период от петнадесет години се нарича Коларовград.Васил Коларов е роден в този град през 1877 г. Тъй като наследява Георги Димитров в разгара на периода на култа към личността, след няколко месечното му управление и последвала смърт, родния му град приема неговото име. Това става през периода от 1950 до 1965 година. Периодът не е твърде малък, още повече, имайки в предвид, че следите от култа към личността са набързо заметени, няколко години след смъртта на Сталин.

За разлика от горния пример, Монтана има късмета да запази поне първата буква от името си и става Михайловград. Първото име на града, дадено му от римляните, е Монтанезиум. При нахлуването на славянските племена районът на римския град започва да се нарича със славянското име Кутловица. През 1891 г. Кутловица е преименувана на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. През 1945 г. правителството на Отечествения фронт променя името на града на Михайловград в чест на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов, работил в организацията на БКПи взел участие в Септемврийското въстание в града. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана. Неизвестно защо е това забавяне. Изглежда дебатите по преименуването са били остри и продължителни.

Името на град Дупница,идва от местното произношение на дървото дъб. През вековете мястото се е наричало Тобница, Дупла, Дъбница, Дупеница. През 1948 година градът е преименуван от новата комунистическа власт на Станке Димитров, на името на дупнишкия партизанин Стефан Димитров, като градът отново е преименуван през следващата 1949 година на прякора на личността - Марек. Това име изкарва до 1950 година, тогава градът е преименуван отново и окончателно на дългото име на личността - Станке Димитров, което име успява да изтрае до 1990 година. С промените към демокрация старото име е върнато през същата година, но не като Дубница, а като Дупница.

Единият ъгъл от „триъгълника на смъртта” е известен на всеки военнослужещ, в годините на соц. - а като град Грудово. В същност в миналото това е било село наречено Кара Бунар. През 1934 го наричат Средец. С това име остава до 01.06. 1950 г., когато е преименувано на Грудово в чест на комунистически деец и бившия кмет на селото Тодор Грудов. Съгласно директивата на Българската комунистическа партияпрез септември 1923 година той организира въоръжена група, която завзема властта в селото и се отправя към Бургас. Край село Кара баир (сега кв. "Меден рудник") и край старата гара Бургас (сега гара Вл. Павлов) стават престрелки, при които има убити и ранени. От 1960 г. селището получава статут на град.  С президентски указ е върнато старото му име Средец, считано от 23 януари 1993година.

Хаджиоглу Пазарджик – никога нямаше да позная, че това е старо има на Добрич.Вероятно някой роден след 1990 година, би реагирал така, ако чуе името Толбухин.Османското име датира от XVI в, когато богат търговец основава малко поселище. След Освобождението, по името на средновековния владетел на областта, получава името Добрич. Във времето, когато градът е част от Румъния се нарича Базарджик. След Крайовската спогодба от 1940 г. името Добрич е върнато, за да бъде отново сменено през 1949 г. по името на съветския маршал Толбухин. Пъргавичко, след демократичните промени,  на 25 септември 1990 градът отново получава славното наименование Добрич.

И това далеч не е всичко. Едно време ходехме на плаж в Мичурин, някога Василико, в началото на демокрацията прекръстен на Царево. Левски и Вазов за известно време (1953-1962), бяха родени в Левскиград и Вазовград. В началото на 50-те окръжния център Неврокоп стана гарнизонното градче Гоце Делчев, а близкия Свети Врач започва да носи името на спорната историческа личност Яне Сандански. И за двата е имало намек да се върнат историческите им имена, но спирачката за това е аргумента да не ги даваме на македонците. Някъде по това време миньорския Перник става Димитрово (на "вожда и учителя" Г.Димитров), а Карнобат е прекръстен на пролетарския писател Димитър Полянов и става Поляновград. В началото на 60-те те отново си връщат старите имена. Към края на 70-те Пирдоп и Златица се обединяват в гр. Средногорие, а в началото на 90-те отново се разделят. През 80-те с. Китен пък за малко е квартал на Приморско. Наводненото преди години градче Цар Калоян по времето на социализма е Хлебарово, през 1974 г. варненското село Долен Чифлик става град Камчия, а на следващата година е преименувано на държавния деец Георги Трайков. Интересна е и историята на пловдивското село Кричим ( да не се бърка с днешния гр. Кричим!), който през 1964 г. става град с името Гара Кричим, 5 години по-късно става град Нови Кричим, а през 1979 г. е прекръстен на Стамболийски. Друга интересна история е и  наименованието на днешния Симеоновград, който преди 9 септември е носел днешното си име, после незнайно защо става гр. Марица и от 1981 г. връща отново името, което носи и днес.
Един от най-интересните случаи в разгара на преименуванията е и си остава Димитровград. Както и Велинград (носещ името на убитата местна партизанка Вела Пеева), неговото изграждане започва със сливането на три села. В началото на 90-те местните седесари неистово искат да го преименуват, но просто нямаше на кого. Затова кмета взима соломоновското решение - градът вече няма да е наречен на името на Георги Димитров, а на покровителя на града, св. Димитър!

След демократичните промени и други градчета, селца и паланки върнаха имената си отпреди 9 септември, а до колко прекръщаването на населени места има роля в пропагандата ми се вижда спорен въпрос. Факт е, че някои имена надживяват векове, а други просъществуват по няколко години. Други пък остават много години след като са били променени, напук на официалните наименования. 

Автор: Стоян Гълъбов