Привържениците на онова време често повтарят, че тогава храните били качествени, всички ходели на море, а парното и тока били евтини. Опонентите им веднага ще възкликнат, да ама държавата тогава беше като затвор за българите. По границата й дори имаше телени мрежи, а на Запад пътуваха малцина. Такива спорове в Интернет колкото щеш. Дали обаче може да се измери в цифри било ли е по-добре при социализма?
…
Неотдавна размествах на балкона едно шкафче и като го обърнах, видях етикета на гърба му. Останах като гръмнат – цена 88 лв. Цялата икономика на социализма изведнъж изникна пред очите ми. Шкафче, изработено от популярния за соца материал талашит. Широко една педя и половина, с едно чекмедженце (от фазер – пресован картон) и една дървена вратичка. За непосветените ще кажа, че тогава заплатата на млад специалист беше 165 лв.
Курсът на долара беше 1 лв. официално, 3-3,50 на черно. В магазините се продаваха маратонки „Ромика” за 36 лв. После пуснаха и „Адидас”. Всичко – българско производство. Разбира се, за тях ставаха опашки. Като се чуе, че ще пускат „Адидас” в спортния магазин до хотел „Рила” в центъра на София, отпред се струпа опашка. Случайни минувачи виждат, зарязват работата си и се нареждат. Почват скандали и се правят списъци. Екипировка за ски беше цяло състояние. И тичане, търсене, връзки, да си купиш примерно вносни ски-обувки. Но това със ските бяха глезотии.


„Не съм предполагал, че парите няма да ми стигнат за храна” – това ми сподели мой приятел актьор, пратен по разпределение във Видинския театър. Всъщност не е тайна - Иван Балсамаджиев, тогава млад талант. Живееше в квартира, за която не плаща наем – това му беше уредила местната власт (без да е длъжна). Иначе заплатата му от 165 лв. на млад специалист нямаше да стигне. Но се оказва, че не му стигаше и за храна. Това – към 1980-та. Същите бяха заплатите и за млад инженер, млад архитект 155-165 лв…. След това положението се влоши и храните ставаха все по-скъпи. Ако влезеш в магазина, 5 лв. не ти стигат за нищо, казваха недоволните тогава. А 5 лв., поне до края на 70-те години, се смятаха за прилична сума.
Алкохолът беше евтин (традиция, която у нас се поддържа и досега). Гроздова 3,70 лв., отвратителна българска водка „Средец”, правена от кой знае какви производствени отпадъци. Водка „Столичная” в началото на 70-те беше 1,78 лв. бутилката, учениците си я купуваха с джобни. Към края на 70-те стана 4 лв., после поскъпна още, към края на 80-те беше 10 лв. Бутилка уиски струваше 12 лв. – направо лукс. Имаше само два вида – едното японско (!) -„Сънтори голд”, а другото някаква куча марка -„Жокей клуб”, с конска глава на етикета, май произвеждано тук. Имаше и известни марки, но …в „Кореком” (за това – виж по-долу).
Баба ми през 70-те получаваше 10 лв. земеделска пенсия. Плащаха й я веднъж на 3 месеца – 30 лв. накуп. До последно си гледаше зеленчук, кокошки – как иначе? И крава имаха с дядо ми, в малкото троянско село. Неговата пенсия беше 45 лв., после му я вдигнаха на 65 лв. – бил участник във Войнишкото въстание. Така ще ги запомня двамата – цял живот блъскали, без течаща вода вкъщи – носеха си с дамаджана от чешмата наблизо. Цялото село беше така и към края на 70-те започнаха да дупчат, да прокарват тръби за вода в дворовете. Но някои старци се отказаха от тази „инвестиция” и така си умряха без течаща вода в схлупените къщи, строени през 20-те години. Баба ми почина с 30 лв. пенсия – дотам я хвана увеличението. Да, имаше много села, където строяха къщи по на два ката. Обикновено неизмазани. Вътре беше соц-мизерия. Храната и бурканите не са всичко в живота…
Още не мога да си обясня защо в село при комунизма хората си изхвърляха боклука в едно дере и в реката, а трябваше да дойде демокрацията, да сложат контейнери и да започне сметосъбиране.



Не ми се спомня пък как се пътуваше тогава. Бензиностанциите бяха нарядко, с по-една тоалетна отзад, осрана още от вратата. Край всеки паркинг горичките отстрани бяха осрани.

Да, имаше пенсии и по 250 лв. Средните българи, или, да ги наречем средната класа на соца, взимаха заплати по 350-400 лв. през 80-те. Преди време имаше стачки за учителските заплати – традицията да унижават учителите започва именно от соца. Те, заедно с университетските преподаватели, бяха от най-бедните прослойки. Военни и милиционери взимаха повече от тях.
Много ценени бяха професии като бензиджия, барман (тогава имаше лаф – за да станеш барман, трябват връзки с политбюро), които изкарваха пари с разни финтове. Водопроводчици, автомонтьори – това бяха галениците на социализма. Поради особеностите на тодорживковия режим тук, за разлика от други соцстрани, не се разрешаваше и най-малката частна инициатива. Нямаше частни сервизи. Всички бяха на държавна работа, а отделно взимаха в брой на ръка. Склададжиите (за някои видове дефицитни стоки) бяха също много престижна длъжност. Плащаш си хладилника в магазина, а отиваш с кола да го вземеш от склад край София. Ако се уредиш с връзки.
С цветните телевизори настъпи истинска комедия – за руски „Електрон” и „Рубин”, тежки по 60 кг, отначало бяха записвания, опашки. Докато не се развихри ”Кореком” и не започна да внася масово електроника. Тогава настъпи невероятна търговия на валута на черно. Арабските студенти у нас забогатяха – долар за 3 лева. Японски магнетофон, телевизор, стереоуредба (а не полски „Грундиг”или руски „Електрон”)… В магазините – дънки „Рила”, в „Кореком” – „Райфъл”. Всичко хубаво, качествено и престижно беше от „Кореком”. Само там можеше да се намери кафе например, когато на пазара то изчезваше напълно за месеци и продаваха заместители. На фона на пленуми, конгреси и концепциите на Живков…
Оттогава е един друг лаф, реплика на пропагандата срещу капитализма – „Капитализмът е като мушмула - колкото повече загнива, толкова по-хубав става”.
Това събори социализма – всички видяха безпомощността на системата.

За коли е ставало дума неведнъж при безкрайните сравнения тогава и сега. Тогава се записваш на ред, плащаш 1500 лв. в ДСК и чакаш ред - за „Лада” – от 13-14 до 17 години. За „Москвич” и „Трабант” – от 2 до 5-6 години (разликите в годините се дължаха на разпределение по окръзи и др.). Като се роди дете или като влезе в техникума, дядото, родителите му правят вноска за кола. До сватбата може да му излезе редът. Вносът на коли на практика беше забранен от живковия режим още от 70-те години – с 200% мито върху цената на колата като нова – независимо на колко е години.
В средата на 80-те бензинът поскъпна страшно още преди Горбачов да врътне кранчето – 80 ст. литъра за обикновения, а за супер 96 – 98 ст. Дизелът беше евтин, но нямаше дизелови коли. Само тираджии, работещи в Либия и дипломати, ако си бяха купили чрез „Кореком” „Пежо”-дизел или „Мерцедес”, се радваха на комунистическите цени.
Но социализмът беше един енергиен разгул. България произвеждаше нафтови отоплителни печки. Истинско разхищение – нафта за отопление. Те имаха регулатор с въртящо се копче от 1 до 6. Оттогава е лафът „Всичко на 6”.

Енергията не се плащаше по реални цени. Токът на месец беше по 3-5 лв., ако не се топлиш с радиатор. Парното също беше евтино – към 20 лв. месечна сметка за апартамент, а там, където го нямаше, много на мода бяха акумулиращите електрически печки – по 5-6 киловата. Никой не санираше, не търсеше енергийна ефективност. Първа атомна в Козлодуй бумти до пръсване, печките – на 6, а от некачествената дограма подухва.
И дойде моментът всичко да се плаща… Сега, който е свикнал да плаща по няколко лева за отопление, реве. Иска пак държавата да поеме дълговете на топлофикация, да държи ниски цени… Но Русия не дава газа за стотинки, а „Лукойл” не продава петрола по-евтино. Дори бензинът му е по-скъп от европейския.

Който хвали социализма за ниски цени на ток и парно, е наивник. Те бяха за сметка на друго. Оказа се, че АЕЦ „Козлодуй” въобще не е имал фонд, в който да се отделят средства за закриването му. Токът от него бил евтин… А точно при социализма започна режим на тока. Във всичките години след това токът не е спирал толкова, колкото по време на соца. А т. нар. енергийна мафия постоянно плаши с тоя ток.
Сега плащаме сметката от тогава – започнаха реални отчисления за АЕЦ. И уж била безопасна, а в нея бяха налети 500 млн. долара за повишаване на безопасността й.

Може би най-унизителното при социализма беше, че младите не можеха да се откъснат от възрастното поколение. В една къща или апартамент често живееха и по 4 поколения – дядо или баба, майка, баща, син, снаха и внуче. Двама спят в хола, кухнята изнесена на остъкления балкон на панелката… За апартамент се чакаше като за кола. Някои по 20 години, други по-бързо - с молби от общини, комисии, с връзки – кой както се нареди.
Наемите, в сравнение със сега, не бяха по-ниски. На тогавашните заплати студент плащаше за стая 80-100 лв. в София. И си я деляха по двама. Въобще нямаше практика семейства да живеят „на свободен наем”, както му казваха. Само в общински жилища, ако се вредиш. И партията на разни конгреси правеше програми колко жилища щяла да построи. И винаги не достигаха.
Сега се видя, че ако отпуснеш частната инициатива, тя строи по-бързо от партията - предлагането превишава търсенето в София, където при соца дефицитът беше тотален. Да, сега един апартамент струва 200 средни заплати, тогава беше 50-60 заплати. Но спекулата свърши и сега цените падат. Няма да станат много евтини, но има жилища, има и кредити. Заплатите не се определят с постановления, растат. Хората не са крепостни селяни и могат да се местят тук и там, да търсят по-високоплатена работа, да развиват собствен бизнес, ако щат. Или – да емигрират.
Преди не можеха да си покажат носа навън от България. Живееха като в резерват.
Но политическият режим е цяла отделна тема, която вече 20 години се дискутира…
В спомените за социализма има романтика, така, както човек изпитва носталгия по младостта, първата любов, времето, когато човек е бил по-лекомислен, по-смел, с по-малко отговорности…
Тепърва ще се изчислява икономическата ефективност на …свободата. България не отива на по-зле, както хленчат дежурните оплаквачки у нас.

Автор: Иван Бакалов, журналист
Източник: e-vestnik.bg
Със съкращения.