Топ 10 от емблемите на соца

Пеньоарът на вафлички, парфюмът, който лъхаше на бръснарница и други ретро неща

1. ДетМаг, НарМаг, ЦУМ, РУМ, ГУМ и Кореком

Народният, детският, централният , районният и градският универсални магазини. И още „Хранителни стоки” и „1001 стоки”. Разнообразието и количеството на магазините не бяха определящи за вида на отделните стоки. А покупките от Кореком вече си бяха чист лукс. И тези, които можеха да го постигнат, не пропускаха възможността да парадират пред другите.

В тази група попада и Хоремага - съкращението на ХОтел-РЕсторант-МАГазин, или синонима на кръчма. Имаше ги във всеки град. А бюфетите, ресторантите, пивниците и скари-бирите по гарите пък бяха под емблемата на РСВ  (Ресторанти и спални вагони). Там човек можеше да хапне и пийне на народни цени.

2. Телевизор „Опера”, транзистор ВЕФ

Днес, когато плазмата е поносим лукс за много семейства, за по-малките изглежда почти невероятно, че чернобелият телевизор   „Опера” е бил екстра, за която мнозина дори не са можели да си мечтаят.  Имаше обаче времена, когато притежаването на телевизор бе суперлукс и повод за завист. Както и цветният „Електрон”. Модерното приложение на „Опера” днес е да бъде изтърбушен и превърнат в рамка за картина или аквариум. ВЕФ-ът е антикварна рядкост, както и фотоапаратите „Смяна”.

3. Москвич, Жигули, Трабант

Позната картина от социалистическо време беше мъж в потник, легнал под москвича си. Гордите собственици на това возило в годините, когато колите бяха лукс, му трепереха и го ремонтираха непрекъснато собственоръчно. Всеки притежател беше специалист по авторемонти. И се знаеше правилото, че прекарва повече време под колата, отколкото върху жената. Която стои у дома и чака благоверния да се насити на колата си, облечена в традиционния за соца пеньоар на „вафлички” и с ролки на главата. А децата въртяха педалите на колелото „Балканче”.

4. Одеколон „Тройной”, паста за зъби „Мечо” и „Поморин”

Един лимон, щипка сода бикарбонат и половин паста за бръснене „Каро”. Днес не можете да забъркате този лек срещу акне, защото трудно ще намерите прословутия крем за бръснене от времето на социализма. Същото се отнася и за одеколона с острата миризма, наречен „Тройной”. Съвременните деца не са опитвали вкуса на пастата за зъби „Мечо”, а бабите и дядовците им напразно ги агитират, че по-хубава паста от „Поморин” е нямало и няма да има.

5. Карамел Му, дъвка „Идеал”, „Теменужки”

Към тези лакомства от времето на социализма може да се добави и лютеницата „Хоро”. И разбира се - русенското варено. Шоколад „Кума Лиса”, „Лимонови резенки”, традиционните шоколадови бонбони „Дръвчета” и „Черноморец”. Да не забравяме и рошавите бонбончета „Снежанка”, с които като нищо можеше да си счупиш някой зъб, но пък се намираха лесно. Или онези шарени бонбонки „Детска радост”, които се връзваха заедно с малко жито и 1 стотинка в тюлче и задължително се разхвърляха над сватбарите пред райсъвета.

6. Кафе „Инка”, оранжада, „Етър”, „Алтай”

„Кооп Кола” беше социалистическият братовчед на „Кока Кола”. А представата за масов алкохол в общи линии се изчерпваше с коняк „Слънчев бряг” (за по-заможните „Преслав” и „Плиска”) и „Бадемов аперитив”. Като алтернатива на последния домакините масово бъркаха домашни ликьори, като вишновката - две кила плод се засипват с кило захар и се заливат с цял литър 45-градусова ракия (или спирт). Оставят се на слънце за 30 дни, като бурканът от време на време се кандилка. Прецеждаш и сипваш в малки чашки, като ти дойдат гости. Другата традиционна почерпка беше чинийката с домашно сладко.

7. Дядо Мраз и Снежанка

Днес добрият старец е пенсиониран и на негово място пъчи корем Дядо Коледа, а придружителката му, която по соцвреме по руски тертип беше предимно русокоса, е заменена от елена Рудолф. Образите на Дядо Мраз и Снежанка са непознати за 20-годишните, но неизменно присъстват в детските спомени на родителите им. Той облечен в червена мантия, тя в бяла рокля със сив отенък от дългогодишната употреба. За разлика от Дядо Коледа, който се вмъква тайно в комина, хвърля подаръците, изяжда курабийките и изпива приготвената му чаша мляко, Дядо Мраз никога не се криеше, а напротив - подрусваше на коленете си децата, а те го гледаха възхитено и се опитваха да му дръпнат брадата. Доста болезнено изживяване за него, защото тя най-често беше на ластик.

8. Сънчо, Татко Барба и Ну, заяц

Помните ли чернокосото момченце, което долита в гнездото на двете щъркелчета? Правеше го всяка вечер с песничка на уста от телевизионния екран. Или поне в годините, когато телевизорът не беше вече суперлукс. Сънчо приспиваше задължително децата, които чакаха с нетърпение епизодите и на „Семейство Барба”, „Семейство Мейзга”, а в неделя - „Розовата пантера”. Дълго време обаче най-популярният анимационен сериал беше „Ну, погоди”. Днес и той е в немилост. От екрана облъчват редовно децата с някакви японски герои, които нито изглеждат по-добре от заека и вълка, нито пък са забавни като тях. Друго емблематично предаване от времето на социализма бе „Бързи, смели, сръчни”. Някакви детски отбори на черешки, ябълки и други, които търчат напред-назад под досадните подвиквания на водещия, търкалят се, скачат в чували.  

9. Гойко Митич и „Шарено котле”

По времето, когато всеки артист у нас се бореше да е заслужил или народен, аудиторията се развличаше с ограничен брой филмови и театрални персонажи. Момчетата не мечтаеха да са като Хари Потър, а се възхищаваха на подвизите на храбрия индиански вожд Гойко Митич. Днешните подвизи от екрана, при които героят стреля с неизчерпаем арсенал, а повалените злодеи могат да станат, да измъкнат ножа от гърдите или врата си и да продължат да се бият, изглеждат достоверни на фона на наивните ситуации в малкото хитови сериали. Но народът искрено им се радваше. Разнообразие даваха мюзикхолите и „Шарено котле”. За меломаните „Златния орфей” беше събитие, което очакваха цяла година. Новинарската хроника в телевизиите днес изобилства от атентати и кръвопролития. По време на соца кръв от малкия екран се лееше само в „Студио Х”. 

10. „Мъжът и жената интимно”

В библиотеката на почти всеки социалистически дом присъстваше оранжевата книга „Мъжът и жената интимно”. Тя беше семейната „Кама сутра”.  Задължително беше и присъствието на няколко дебели готварски книги и на рецепти за зимнина. На купчини се трупаха списание „Лада”, „Некерман”, „Прамо”, „Бурда”.

Източник: www.politika.bg