Монументът „1300 години България” край НДК – история и символика

Монументът е издигнат през 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на българската държава и е част от оформлението на комплекса, изграден на представителния площад „България" в София, където се намира и Националния дворец на културата, построен в същата юбилейна година. Инициатор за изграждането на паметника е Людмила Живкова, която тогава е председател на Комитета за култура.

В края на 1979 г. Комитетът за култура обявява вътрешен конкурс за паметника, като темата „Минало, настояще и бъдеще" е определена от Людмила Живкова. За участие са поканени скулпторите з. х. Валентин Старчев, н. х. Величко Минеков и з. х. Борис Гондов. Журито на конкурса присъжда първа награда на идейния проект на Валентин Старчев, който се доближава най-много до зададената тема. На него са възложени и работите по изграждането на паметника. В проектните дейности участие вземат също арх. Александър Баров (архитектурно оформление), арх. Атанас Агура (оформление на околното пространство) и инж. Милчо Брайнов (конструктивни решения и разчети). 

Изпълнението на скулптурните и строително-монтажните работи трае около година, като средствата за това са отпуснати от Българските професионални съюзи (твърди се, че са взети от пенсионния фонд). Монументът е открит от председателя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков на 20 октомври 1981 г. Тогава в програмата за честване на 1300-годишнината на българската държава се провежда юбилейния „Ден на българската държава". При откриването паметникът още не е завършен в окончателен вид.

Монументът представлява три преплитащи се вертикални структури, символизиращи миналото, настоящето и бъдещето на българската държава. Скулптурни композиции и надписи-девизи подчертават отделни характерни моменти от развитието й. Вкопаването на основите на композицията в земята не е случайно, а насочва към въздигането на България, след като два пъти - през ХІ-ХІІ и ХV-ХІХ век, тя губи своя суверенитет и попада под чужда зависимост. Паметникът е замислен така, че който влезе да го разглежда и погледне надвесените над него фигури, чрез въздействието на тяхната мащабност да усети величието на българската история. 

7-метровите скулптурни композиции пресъздават някои характерни моменти от историята и културата на България, които са станали знакови за миналото и настоящето й. Високият 35 метра монумент завършва с крило на птица - символ на крилатата богиня на победата Нике и на полета на страната към бъдещето. По стените на паметника са изписани крилати слова на видни българи, които също са свързани тематично със скулптурните композиции.

Първата, най-ниско разположена скулптурна група, представя цар Симеон Велики, като покровител на книжовниците, положили основите на българската литература („Златният век на цар Симеон"). С тази композиция е свързан един от надписите върху паметника, представящ цитат от химна на българската просвета и култура „Свети Кирил и Методий", дело на Стоян Михайловски: „Върви народе възродени, към светли бъднини върви!"

Втората скулптурна фигурае Пиета. Този алегоричен образ е олицетворение на многото жертви, които е дала България във войни, робство и въстания („Загиналите за народността, вярата и свободата на България"). Изразно подсказана от евангелието, където Пиета е оплакването на Христос след мъченическата му смърт на кръста, скулптурата на паметника внушава идеята, че българската земя, за да просъществува е дала много жертви и много майки са плакали за синовете си. Към този изобразителен сюжет се отнася друг текст, поставен върху монумента. Това са безсмъртните слова на Христо Ботев от баладата му „Хаджи Димитър": „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!" 

Третата скулптура на паметника е фигура на млад мъж, работник, символизиращ твореца-създател („Съзидателят"). Въпреки всички премеждия, трудности, катастрофи и робства винаги са се намирали дейци и творци, който да възродят българската държава, да работят, да се борят за нейното икономическо и културно издигане. Такива „съзидатели" има и до днес и затова България съществува, е внушението на тази скулптурна фигура, допълнено и от думите на Васил Левски - „Времето е в нас и ние сме във времето...", поставени върху монумента. „То [времето] нас обръща и ние него", е продължението на мисълта на Апостола, изразена в негово писмо до Панайот Хитов. „Съзидателят" е събирателен образ, символизиращ плеядата творци на българския бит и култура.

Най-любопитният елемент от целият монумент е тялото или „структурата", както нарича този елемент Валентин Старчев, завършваща с крило най-отгоре. Този елемент всъщност представлява възходяща спирала. В началото източното тяло на паметника се издига плавно в северна посока, като в основата е поставен надписът „Върви народе, възродени". От източната страна е продължението: „към светли бъднини върви!". То е изписано в посока на издигането. След което, макар и не плавно, а с чупка, това тяло завива и започва да се издига вече в южна посока. 

Въпросната спирала, както и сам Валентин Старчев споменава в последните си интервюта, е най-важният символ в монумента и представя виждането на Людмила Живкова за триединството на „минало-настояще-бъдеще". „Това беше нейната идея за усещане на триединството като спираловидно развитие", уточнява скулпторът.

През 1979 г. Людмила Живкова публикува статия със заглавие „Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието". Академик Пантелей Зарев пък е написал за Людмила Живкова: „Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата. По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре." 

Както е известно, по идея на Людмила Живкова е оформена и емблемата за честването на 1300-годишнината на българската държава. Централно място в композицията-медальон на емблемата, изработена от н. х. Стефан Кънчев, заемат: фигурата на лъва от действащия тогава герб на Народна република България, годините на основаването на българската държава и на честването на юбилея й - 681 и 1981, „спиралата на прогреса". В краткото отпечатано съобщение, озаглавено „Символът на България - емблемата на 1300-годишнината" се казва: „За първи път намира самостоятелно място спиралата на прогреса... Изразявайки динамичното развитие на българския народ от дълбока древност до зрялото социалистическо общество, спиралата като елемент на политическата ни символика органически свързва България с прогреса на човечеството през близо двете хилядолетия на новата ера." 

Пред паметника, върху голяма бетонна площадка-козирка, направена на нивото на парка, с големи метални цифри са отбелязани годините „681-1944-1981". „В проекта беше 681 г. – 1981 г. и тогава се взе решение от съответно място към тях да се прибави годината на установяването на социалистическата власт в България" - припомня си днес проф. Старчев. 

За своята творба и за подобните паметници в Шумен („1300 г. България") и в Стара Загора („Самарското знаме") Валентин Старчев казва: „Хората бяха свикнали със стария тип паметници - пиедестал и на него фигура на определен човек. Докато тук архитектурата и скулптурата направиха обща комбинация в пространството... Самата архитектура работи заедно със скулптурата за темата и тя е пиедестал на фигурите. Новото след това беше - архитектурата да бъде раздвижена и да символизира идеята, която носи паметникът."

Валентин Старчев признава и някои неудачи при проектирането и изграждането на паметника. Например прекалената височина на „спиралата" с крилото накрая. „Самата спирала е доста сложна като усещане защото накрая направихме и едно тяло като крило - един завършек, който сега отчитам, че той е малко излишен като обем... утежняваше цялата композиция и тематично, и като форма" - казва днес скулпторът.

Отражение в художествения вид на паметника дава и неговата неудачна облицовка. Предвиждало се е тя цялата да се изпълни с големи гранитни плочи, така че издигнатите тела да създават впечатлението за планински кристал. „Облицовката не се изпълни както трябва - признава Старчев, - плочите станаха формат четири пъти по-малък от замисления и така вместо усещане за чисти, кристални форми, се получи една мозайка, която разби формата и почна да въздейства другояче... с тези малки, различни по цвят плочи се получи нещо като облицовка на баня."

Разположението на скулптурните фигури върху паметника е неудобно за фотографите. Скулптурите са монтирани на северната страна и не се осветяват добре от слънцето. Това обстоятелство предопределя трудната направа на хубава снимка откъм фасадната страна на паметника, така че да се виждат добре фигурите. На повечето отпечатани пощенски картички монументът е заснет в нощна обстановка. Тогава паметникът вече изглежда много ефектен, защото е осветен от специално построената светлинна уредба.

Построеният в съкратени срокове монумент не е одобрен от приемателната комисия заради некачествено извършеното строителство. Мраморните плочи започват да падат още през 1985 г, а след политическите промени паметникът е оставен без надзор и започва да се саморазрушава. Валентин Старчев дава следното обяснение за причините: „По-малките плочи 60:40, не бяха калибровани, наложи се да има фуга между тях, за да се напасват една към друга. Тази фуга не беше уплътнена достатъчно добре със силикон, през зимата влезе вода през тази фуга, замръзна, отпра плочите. Оттам тръгна самото постепенно разрушаване първо на повърхнината, а после и на другите части."

Според проектанта арх. Атанас Агура още навремето паметникът останал недовършен. През 1980-81 г. много се е бързало той да добие своя окончателен вид за 1300-годишнината, но така и не се успява. 

Бъдещето на паметника не е съвсем ясно. Започнат е някакъв частичен демонтаж. В интернет могат да се срещнат най-различни съобщения какво точно се извършва и какво ще последва след това. Авторът Валентин Старчев остава с надеждата, че чрез известна реконструкция на оцелялата част от монумента може да се върне общата визия на паметника.

Автор: К.Гербов