Тотална промяна на автопарка претърпя България през последните 25 години. По неофициални данни автомобилите у нас през 1989 година са били 2 237 400.

Към днешна дата те са около 4 млн. Вече не се чака за кола - изобилието от марки и модели е огромно.

Освен автомобила, телевизорът и компютърът отдавна вече не са лукс у нас. А мобилни телефони имат и първолаците.

Автомобилът от лукс към необходимост
По времето на социализма за покупка на лек автомобил се е чакало десетина години, като по улиците са шествали лади, москвичи, вартбурзи и трабанти. За някои по-непретенциозни марки автомобили като “Застава”, ‘Трабант”, “ЗАЗ”, “Шкода”, полски “Фиат” в повечето случаи е нямало ред и са се закупували свободно. Волгите са били резервирани за партийния елит, а западен автомобил е можело да се купи само с валута от “Кореком”.
Според отчетите на ДСО „Мототехника” - държавната компания, която по това време държи монопола върху търговията с коли, в края на 80-те години на миналия век са се продавали по 40-50 хиляди нови автомобила годишно. В числото влизат 20-30 хиляди лади, около 15 хиляди москвича и по 5000-6000 вартбурзи, шкоди и трабанти.
В края на развития социализъм една лада струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се е правела вноска от 1500 лв., срещу която се получава номер. Парите са стояли на безлихвена сметка, а хората са чакали “да им излезе номерът”. Дори е имало традиция, когато се роди син или внуче, да му се прави вноска за кола и това допълнително е увеличавало броя на чакащите.
Понякога накрая хората са нямали пари да купят колата и са си продавали номерата.
Най-дълго се е чакало за “Лада”, около 10 години, понякога и повече. А по обясними за тогавашните времена причини, “Лада” втора употреба се е продавала по-скъпо от нова. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария, лек автомобил "Москвич-2140" е струвал 6400 лева, лек автомобил "Трабант" - 5660 лева, лек автомобил "Волга" - 11860 лева. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 год. струва около 5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. През 1988/89 година “Лада 2107”е на цена 8000 лв. Цената на шофьорския курс, за който записването също е ставало чрез чакане е струвал 220 лв.
 
През последните десетилетия пазарът у нас претърпя пълна промяна, като западните автомобили тотално изместиха соцвозилата. Вече за покупка на кола не се чака. Най-купувани днес у нас са марките “Тойота”, “Пежо”, “Рено”, “Форд”, “Дачиа” и др. Търговците на нови автомобили дават щедри отстъпки. По автокъщите в страната сега има не по-малко от 200 000 коли. Но символична част от тях - под 14 000, са нови, останалите са употребявани. Пазарът на нови возила у нас е твърде ограничен.
По средна възраст на автомобилите България заема последно място в ЕС, показва статистиката. Над 30% от возилата у нас са на преклонната възраст от 15 до 20 години, а над 20-годишни са около 28%. Между 11 и 15 години са почти 27% от колите.
Останалите проценти от пазара се държат от автомобилите на възраст между 1 и 5 години и от “златната среда” - тези между 5 и 10 години.

Вече не изнасяме компютри, но си имаме бърз интернет
Не били компютри, а компоти! Фонетично двете думи са близки, а популярният лаф до голяма степен отразява реалната ситуация на българската компютърна индустрия по времето, когато още бяхме зад Желязната завеса. Дори и да са били “компоти” обаче, България е успявала да извлече максимума от ролята си на производител на умни машини и програмни продукти в бившия соцлагер.
Татовото родно място Правец пък неслучайно е нарочено за родната Силициева долина само и само да се покажем като нация техническа. А “Правец 8” и “Правец 16” са си били триумф за соцблока въпреки крадените западни технологии.
В рамките на СИВ България е бълвала големи изчислителни машини, а върхът на черешката е, че родна техника е управлявала дори и съветската космическа програма.
Сега е трудно да се говори за високотехнологична индустрия у нас, но родните програмисти продължават да бъдат търсени и уважавани в сектора. В момента въпреки че вече няма българска марка, в страната ни пак се сглобяват компютри, но не в огромни заводи, а в обикновени халета, мазета и в стотици частни домове.
Според изследване на университетите в Оксфорд и Овиедо България е на 4-то място в света по качество на широколентовия интернет. В друга много престижна класация - по скорост на интернет връзката, страната ни се нарежда отново на челните места, а над 50% от българите имат интернет вкъщи.

Телевизорите са били суперскъпи и са се купували със списъци
Преди 21 години покупката на цветен телевизор си е било трудна работа. Въпреки че тв апаратите от онова време днес будят само снизходителни усмивки, тогава са били блян за много българи. Според данните на Националния статистически институт от 1989 г. на 100 домакинства у нас тогава са се падали 101 телевизора, но едва 46% от тях са били цветни.
Затова покупката на модерен апарат е била свързана с безсънни нощи, караници и дори юмручна размяна пред малкото специализирани магазини, в които са се продавали телевизори. За да станеш горд собствентик на “Велико Търново-84” или на суперголямата “София-82”, е трябвало първо да се запишеш в дълъг списък, който обикновено в деня за доставка на ценната вещ е изчезвал и е започвал да се пише наново.
“Велико Търново-84” е струвал около 900 лева - сума равна на четири или пет работни заплати от онова време. Голямата “София” е още по-скъпа - 1400 лева. Най-изгодно са се продавали цветните телевизори “Рубин” - по около 850 лева. По-евтини са били „Темп” около 450 лв.
Днес най-евтините LCD телевизори са на цена от около 300 лв., а за 900 лв. може да се купи съвсем приличен модел.

Срязахме кабела на телефоните
В момента на 7 милиона българи се падат над 10 милиона мобилни сим карти. Стационарните линии обаче все повече намаляват и се превръщат в реликва от минала епоха. През 1989 г. фиксирани телефони са имали 57 на сто от домакинствата у нас, което си е сравнително добър процент в сравнение с останалите държави. Друг въпрос е, че линиите са аналогови, които пукат и трещят, а много от телефоните са дуплекси - чакаш съседа да спре да говори, за да грабнеш слушалката.
Преди 25 г. GSM-и е нямало, а домашният апарат с шайба все още си е било вид привилегия. За номер понякога се е чакало с години. В края на 90-те години в БТК все още е имало т. нар. лист на чакащите, като само в София натрупаните молби са били над 5000.
Сега освен бившия държавен телеком на пазара работят двайсетина алтернативни компании. Лъвският пай от комуникационния пазар е за трите мобилни оператора. Чрез тях безжичните комуникации достигнаха до най-затънтените кътчета на страната.

Данък “заплата” е стигал до 14%, но без отстъпки
Тежко данъчно облагане наследихме от социалистическата държава. В края на 80-те години на ХХ век данъчни декларации не са се подавали. Данъкът върху заплатите се е събирал от предприятието работодател. Той се е изчислявал по прогресивна скала от 12 до 14%, но без никакви облекчения или нормативно признати разходи.
Необлагаемият  минимум е бил 160 лв. Доходите на автори, учени, хора на изкуството извън щатната заплата също са се облагали по прогресивна скала - тя започва с минимална ставка от 4% (за годишен доход до 240 лв.) и достигамаксимална стойност от 50% (за годишен доход над 40 000 лева). Без облекчения и целеви намаления. Доходите от рентиерство са се облагали по скала с най-ниска ставка от 9% и максимум от 81 на сто. Хората, които са нямали семейство с деца, са плащали и т. нар. ергенски данък в размер на 10% от дохода. Осигурителните вноски са били 30%.
Средно данъкът върху печалбата на предприятията е стигал 62%.
Сега данъчната система е много по-опростена, а и държавата ни прибира по-малко пари. Въведен е плосък данък от 10% за корпоративните печалби и личните доходи. За тях се ползват и облекчения за нормативно признати разходи.

Източник: www.trud.bg