С името на Георги Димитров

От ръководител на работнически стачки в страната, Георги Димитров става най-младия депутат в Парламента дотогава. Под давлението на Коминтерна организира Септемврийското въстание, наричано преди 1989 г. „първото антифашистко въстание в света”. След потушаването му бяга от България и като активист на Комунистическия интернационал извършва "конспиративна дейност" на Запад. Прочува се в цял свят с блестящата си антифашистка пледоария по време на т.нар. Лайпцигски процес, където е обвинен от немския съд в подпалването на Райхстага. На процеса Димитров се защитава сам. След като е освободен от затвора, българското правителство отказва да го приеме в родината си и той е екстрадиран в СССР. Там става един от приближените на Сталин.

По време на англо-американските бомбардировки над столицата ни през Втората световна война, Георги Димитров при лична среща моли Йосиф В. Сталин да се застъпи пред командването на Америка и Англия и най-вече пред Рузвелт за спиране на въздушните нападения на София. Не след дълго бомбардировките спират окончателно, но според повечето историци тази заслуга на Димитров е по-скоро градска легенда, отколкото доказана истина.

След девети септември 1944 Димитров се завръща в България и става министър-председател. Започва се изграждането на социализъм по сталинистки модел, съпътстван от множество репресии над инакомислещите и противниците на новия политически модел. Безспорна и голяма е вината му за помакедончването на Пиринския край под ръководството на Тито. След последвалия разрив м/у Сталин и Тито този процес е спрян, а малко по-късно Димитров умира в санаториум край Москва. Според някои източници той е отровен по указание на Сталин.

След смъртта му тялото му е положено в Мавзолей в центъра на София, а след 1989 г. е погребан в католическата част на софийските централни гробища. Като всяко живо същество от плът и кръв и на него нищо човешко не му е било чуждо. Славел се е сред нежния пол като изключителен любовчия и любител на чашката.

Въпреки, че днес е изключително трудно да се пише за Димитров, поради неговата твърде противоречива и оспорвана личност, безспорен е факта, че името му е придобило безусловна световна известност. Тази необикновена популярност започва като обикновена грешка на берлинската полиция, която на 9 март 1933 г. арестува Димитров поради външната му прилика с лице, което се е срещало с арестувания по-рано Ван дер Любе. Попов и Танев пък са арестувани, защото седят с Димитров на една маса в берлинска бирария. Започва Лайпцигския процес, където му е повдигнато обвинение за подпалването на немския Райхстаг. Защитната реч на Димитров е емблематична и знаменателна и така той се превръща в герой за световната антифашистка общественост.

Георги Димитров е единственият българин, който има думата в световните политически процеси в своето време. Нито преди него, още по-малко след това, българин има такова влияние върху световния политически живот. След неговата смърт, в центъра на София му е издигнат мавзолей. Мавзолеят се превръща в място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации, но само от комунистически страни и от държави от Третия свят.

Преди 1990 г. е наричан „Вожда и учителя на българския народ“, а името му става нарицателно за високи нравствени добродетели - димитровско държание, димитровско поведение, димитровски пример и т.н. Конституцията от 1947 г. е наречена Димитровска (заменена през 1971 г. от Живковска), първият по старшинство в наградната система на НРБ орден е „Георги Димитров”, пионерската (ДПО „Септемврийче”) и комсомолската (ДКМС) организация носят неговото име, ликът му е изобразен на банкнотите. Построен е изцяло нов град, чийто патрон е Димитров, а Перник е временно прекръстен на Димитрово, отново в негова чест. Преди 1990 година почти всяка централна улица във всеки български град или село се казва“Георги Димитров”. На негово име са кръстени още площади, заводи, фабрики, училища, аграрни стопанства, кораби, язовир и други обекти. Цялата ни страна е осеяна с негови паметници и паметни плочи. По примера на Ленин в СССР, името му у нас се превръща в свято и непокътнато за всеки български комунист.

Днес неговото име продължават да носят градове в България, Русия, Украйна и Сърбия. В Китай името му е патрон на много училища. Голям централен булевард в Лион(Франция) се казва "Георги Димитров". В Русия неговото име продължават да носят много улици в големите им градове. В Новосибирск има цял квартал кръстен на него. Има негови паметници в Москва, Владикавказ, Санкт Петербург, Краснодар, Лайпциг и на други места по света. В България, в почти всички села и малки градове (Чирпан, Раднево и Павел баня, Ивайловград, Провадия, Мездра, Козлодуй, Симитли, Кнежа, Твърдица, Етрополе, Дългопол, Криводол) централните улици продължават да носят неговото име и до днес. Част от паметниците му са запазени – край яз. ‘Копринка”(бивш „Георги Димитров”), Павел Баня, с. Баня (Разложко), с.Ковачевци (Пернишко). От години насам тече дискусия за възстановяването на паметниците на Димитров в Перник, Димитровград и Ямбол.

Станал световно известен като „Героя от Лайпциг“ и местно известен като „Вожда“ и „Учителя“, при това – „пръв учител“, днес името на Георги Димитров продължава да буди много противоречия и догадки, като го превръща в може би най-оспорваната личност в новата българска история.

....................................................................................................................................................................

Кой е Георги Димитров?

Официално Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г. в радомирското село Ковачевци. Според други данни обаче, родното място на вожда е Радомир. Когато е на 4 години семейството му се преселва в София. Родители са му Димитър Тренчев от Разлог и Парашкева Досева от с. Баня, Разложко. Поради бедност Георги Димитров прекъсва образованието си едва 12 годишен, за да започне работа като печатар в печатницата на Радикалдемократическата партия. Започва да се увлича по социалистическите идеи. Само на 20 години Георги Димитров става член на БРСДП. След разцеплението на партията на русенския конгрес на 6 юли 1903, Димитров се ориентира към тесните социалисти около Димитър Благоев. Той е и активист на Общия работнически синдикален съюз. На 24 години сключва брак със сръбската моделиерка и синдикалистка Люба Ивошевич. Получила модното си образование във Виена, Ивошевич за кратко време се превръща в една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Благодарение на богатите си клиенти тя е тази, която издържа семейството на младия комунистически лидер. Паралелно с това Любица Ивошевич буквално образова Димитров. Двамата млади се обичат и всички са убедени в искреността на чувствата им. След добрия брак политическата кариера на Димитров тръгва стремглаво нагоре. В резултат на неговата активност през 1909 г. е избран за член на ЦК на БРСДП на мястото на тежко заболелия Гаврил Генов.

Придобил обществена популярност като ръководител на стачните движения на пернишките миньори в началото на века, по-късно той става и най-младия депутат в Царство България. На парламентарните банки той е без прекъсване 10 г. - до 1923 г. По време на Първата световна война, заради активна антивоенна агитация лежи 4 мес. в Софийския централен затвор. После организира транспортната стачка на работниците, прерастнала във всеобща политическа стачка. Включва се в дейността на Коминтерна и свързани с него организации и подкрепя болшевизацията на БКП. По онова време Георги Димитров пространно защитава идеята за 4 български съветски републики (България, Добруджа, Тракия и Македония) в рамките на Балканската Федерация. През 1923 заедно с Васил Коларов оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание. Действа с щаба на въстанието в Северозападна България. След неговия разгром бяга в Югославия, а оттам — в Австрия. В България той е осъден задочно на смърт.

В Австрия Димитров става активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като извършва "конспиративна дейност" в Швейцария и Германия. Живее периодично в СССР под различни псевдоними. Достига до длъжността ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна през периода 1929-1933 г. Сътрудничи на на съветските тайни служби.

На 9 март 1933, заедно с 2 български и няколко други комунисти, Георги Димитров е обвинен в организирането на подпалването на Райхстага, за което днес се смята, че е извършено от психически неустойчивия Маринус ван дер Любе. Димитров води сам своята защита на организирания от нацистите процес в Лайпциг. Майката на Димитров заминава за Франция, където на митинги и събрания се обявява за освобождаването на сина ѝ. В Лондон от леви адвокати, журналисти и дейци на Германската комунистическа партия е организиран контрапроцес, който доказва убедително провокацията срещу комунистите. В своята защитна реч Димитров защитава българския народ от грубите нападки на медиите. Той подчертава неговите исторически заслуги пред човечеството и гордостта си, че е българин. Словесните му сблъсъци с Херман Гьоринг и защитната му пледоария спечелват на Димитров място в комунистическия пантеон. Този процес е последният в Германия, съставен от независими съдии от "стария" съд Райхсгерихт. Димитров, Танев и Попов са осъдени на по 9 мес. затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството.

След излежаване на присъдите си тримата получават съветско гражданство и заминават за Съветския съюз, където остават до края на Втората световна война. Танев и Попов по-късно са репресирани от режима на Сталин и са изпратени в концлагери. Димитров парви опит да ги спаси, но Сталин е непреклонен. Танев умира в концлагера, а Попов след 17 години в лагерите на ГУЛАГ се завръща болен в България и написва спомените си, които са изнесени тайно и отпечатани в Париж през 1984 г.

След процеса Димитров се превръща в една от основните фигури на международното комунистическо движение. Заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945). След смъртта на Люба Ивошевич - самоубила се, скачайки от висока сграда в Москва през 1933 г., Сталин му намира втора съпруга - чехословашката еврейка Роза Юлиевна (Роза Флайшман), която е предана комунистка. Единственото им дете Митя се ражда през 1936 г., но едва 7-годишно умира от дифтерит. Димитров е сред малкото приближени хора до Сталин.

След 9 септември 1944 г. Димитров остава в СССР, откъдето оказва влияние върху провежданата в страната политика от страна на БРП (к). Завръща се в България, след като страната е обявена за "Народна република" . Избран е за министър-председател през ноември 1946 г. Оглавява БРП (к), която през декември 1948 се преименува на БКП.

Като министър-председател на страната започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление под пряката опека на Сталин. Води курс на тясно сближение с Югославия и провеждане на поетапна македонизация на населението в Благоевградски окръг с оглед присъединяването на района към новосформираната югославска македонска република. Политиката на Георги Димитров е подчертано против националните интереси на България и е подчинена на идеята за Балканска федерация, прокламирана от Коминтерна преди войната. След войната обаче тази концепция вече не е актуална, тъй като засяга новите стратегическите планове на СССР в района. Това води през 1948 г. до разрив между Тито и Сталин, а Димитров е подложен на унищожителна критика от страна на КПСС, заради тясното му обвързване с Тито и македонизацията на Пиринския край. Политиката на помакедончване на населението в Пиринско е загърбена, а Димитров е принуден да се примири със статуквото наложено от Сталин.

Малко след този разрив, Димитров отива на лечение в санаториум край Москва, откъдето не се завръща. Георги Димитров умира на 2 юли 1949 в санаториума „Барвиха“, където е лекуван 4 месеца. Видни съветски медици поставят диагнозата “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит“.Съществува хипотеза за политическо убийство на Димитров по указания на Сталин.

На 3 юли 1949 г. Министерският съвет взима решение тялото на Георги Димитров да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. Тялото му е балсамирано в Москва и превозено с влак до София, където е изложено в Мавзолея на Георги Димитров. Мавзолеят е завършен на 10 юли 1949 г. за рекордния срок от 6 дни.

Комунистическата власт в Народна република България го обявява за "вожд и учител на българския народ" и отбелязва погребението му с величествена церемония. Неговото погребение, наред с това на Цар Борис III, Гунди и Котков и на Людмила Живкова са сред най-големите в новата българска история. За да им отдадат своята почит се стичат много хора от цялата страна. След смъртта му, доста неудобни за властта лица са въдворени в лагери. Това попълнение лагеристи остава в историята като „Димитровско“. На 18 юли 1990 г. тялото на Георги Димитров е извадено от мавзолея и след поклонение, на което се стичат множество хора, е препогребан в католическата част на Централните софийски гробища. Мавзолеят след 9 години е разрушен, макар и трудно.

27.02.2014