Историята на Паметника на Съветската армия в София. Освободителка или Окупаторка ?

Знаете ли, че Паметника на Съветската армия в София е построен през 1954 год. с даренията на "признателните" софиянци ...

"Край пл. “Орлов мост” в малък парк с лице към бул. „Руски"(дн.“Цар Освободител”), се издига величественият Паметник на съветската армия. Издигнал горда снага върху прекрасния фон на планината Витоша, Паметникът на съветската армия има много внушителен изглед. Това е най-големият архитектурно-скулптурен паметник в страната. Открит е на 7.IX.1954 г., по случай десетгодишнината от 9-ти септември." Разположен на най-видно място в центъра на София в непосредствена близост до двете най-важни институции в държавата - Народното събрание, където се коват законите на страната, и Софийския университет, в който се оформят младите умове на България. В изграждането на паметника взема участие голям творчески колектив от скулптори, художници и архитекти, под ръководството на архитект Данко Митов. "Тържественият подход към паметника е широка стълбовидна алея, дълга 80 м и широка 28 м. В началото на подхода се издигат две скулптурни групи, които изобразяват моменти от сърдечното посрещане на съветската армия в България през 1944 г. 

 Самият паметник представлява висока пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция - съветски войн, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева. С автомат в ръка съветският войн възвестява победата над фашизма. Тази скулптурна композиция символизира освобождението на трудовия български народ от фашизма с решаващата помощ на Съветската армия. В долната част на паметника орелефно са изработени композиции, които разказват последователно за създаването, укрепването и победоносното шествие на Съветската армия. Източният орелеф представлява композицията „Октомври 1917 г.", изработена от проф. Л. Далчев. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки - тези, които сформираха доброволно, с революционен ентусиазъм Съветската армия. Следващият орелеф (на южната страна) представлява композицията „Всичко за фронта, всичко за победата" и показва целия съветски народ в тила, вложил всичките си усилия в помощ на своята армия. Работа е на скулптора Петър Дойчинов с колектив. На западния орелеф. „Великата отечествена война на Съветския съюз" е показан бойният усрем и несломимата мощ на Съветската армия във войната срещу хитлеристките нашественици. Скулптор - Васил Захариев с колектив. На предната страна стои надпис: „На Съветската армия освободителка - от признателния български народ". От двете страни на подхода към паметника са издигнати 10 пиедестала, на които са поставени бронзови лаврови венци. Те символизират десетте най-решаващи удара на Съветската армия в разгрома над немско-фашистката армия. Върху двата пиедестала, в самото начало на подхода, се издигат композициите: „Българският народ посреща Съветската армия-освободителка с хляб и сол, с цветя и дарове". Тези скулптурни групи са изработени от колектив, под ръководството на проф. Иван Фунев."

Историята на паметника е непосредствено свързана със съветизацията на Източна Европа. Още през 1945 г. в окупираните от Съветите страни започва трескаво градене на монументи в прослава на победата. Според изследователите тази "първа вълна" идва в резултат на геополитически причини - да се маркира територията, която попада в съветската зона на влияние. Паметникът в София обаче е построен през 1953 г., след сталинизацията на НРБ, и чества не само победоносната Червена армия, но и построяването на социализма и на комунистическата утопия.

  След демократичните промени се надига вълна за събарянето на паметника, понеже Съветската армия не влиза у нас като Освободителка, както е представяно 45 години, а като Окупант. През 1991 год. в Плевен е разрушен и нарязан на парчета паметникът на Съветската армия, наричан Альоша и находящ се на централния площад в града. Руската страна се надига остро и през 1992 година страната ни слючва договор за приятелски отношения и сътрудничество с Руската федерация, с който поема и ангажимент да опазва и се грижи за руските (съветските) паметници, а Русия - за българските, като част от историческото, военно и архитектурно наследство. В последните години, сред част от обществото, отново се зараждат идеи за събарянето или преместването на този паметник, защото монумента е въплъщение на тоталитарната историография за съветската армия като освободителка, а не като окупаторка. И защото заема една от най-хубавите централни градски части, а със сталинистката си стилистика загрозява и потиска градската среда. Друг изтъкван довод е, че България не е воювала със СССР и съветски войници не са умирали от български куршум.

 
Наскоро в София бе издигнат паметник на 120 американски летци, загинали в бомбардировките над София и други български градове през 1943-1944 г. САЩ не са освободителка, нито окупаторка, но реално воюват с България, обявила им първа война, като бомбардират цивилното й население. Паметникът не стърчи в центъра на София, а пред (но все пак не в двора на) посолството на САЩ.
В речта си на церемонията по откриването му бившият американски посланик Уорлик споменава загиналите на връщане от бомбардировки над петролните рафинерии в Румъния американски пилоти, но премълчава за свалените от български изтребители летци, бомбардирали мирното българско население. На церемонията участват не само членове на българския кабинет, но и Гвардейският духов оркестър и Националната гвардейска част, с което събитието се сдобива с най-високо държавно съучастие. И с което сякаш пак се цели да се покаже кои са истинските нови господари на България.