Как българските деца възстановиха кораба "Радецки" II част

Журналистката Лиляна Лозанова започва кампанията за възстановяването на парахода легенда

Тя е човекът, който през 1964 г. предлага със събрани от българските деца средства да се построи отново корабът "Радецки". Идеята е приета от тогавашната власт, кампанията набира скорост и се превръща в съдба за Лиляна Лозанова.

Тя е родена на 7 октомври 1932 г. в София. Завършила е икономическа география в СУ "Св. Кл. Охридски". Работила е във вестниците "Септемврийче" и "Работническо дело". Майка е на двама близнаци и баба на три внучки. Написала е няколко книги, между които и "Радецки'66". Под печат са три нейни творби, в които тя разказва за изваждането на потъналия през 1973 г. кораб и за построяването на Козлодуйския лиман, където корабът трябва да седи на пристан.

Идеята за построяването на "Радецки" отново се ражда преди около 40 години. Тогава Лиляна Лозанова води трудовото съревнование във в. "Септемврийче" и с пари от събраните от децата билки са закупени първите 5 електрически локомотива за първата електрифицирана жп линия София-Пловдив.

 Покрай честванията на 90-годишнината от гибелта на Ботев в редакцията мислят да направят макет на Козлодуйския бряг и кораба. След това решават да подемат кампания, с която децата да съберат средства параходът "Радецки" да бъде построен отново. Никой обаче нищо не знаел за кораба, направен през 1851 г. в завод "Обуда" в Будапеща, тогавашна Австро-Унгария. През 1964 г Лили Лозанова отива в корабостроителния комбинат "Ив. Димитров" в Русе. Среща се с директора инж. Дичо Дичев, за да проучи колко ще струва да направят параход като легендарния "Радецки". С комин, лопати, парна машина... Сумата се оказва е 450 хиляди лева.

Вестник "Септемврийче" е издание на ЦК на ДКМС, затова редакцията внася докладна записка за откриване на съревнование за строителството на "Радецки". Участниците трябва да спечелят парите - от бране на билки и гъби, от предаване на старо желязо и хартия, от работа в ТКЗС. В ЦК се изненадват от смелостта на редакторите и дори след проучване в русенската корабостроителница не смеят да подпишат да започне кампанията.

Тогава Лиляна Лозанова отива в ДСК и на 6 ноември 1964 г. открива текуща сметка за строителство на "Радецки". Една от служителките й казва, че трябва да се внесат пари, не може книжка без нищо. И Лиляна дава 2.50 лв. Официално съревнованието е обявено на 9 декември 1964 г. във в. "Септемврийче" и никой не предполага какви мащаби може да достигне инициативата. Участват дори първолаци. За две години се събират 524 478,62 лв. с лихвите, които стигат за изграждането на кораба и за първото му пътуване до Виена. Натрупва се и огромен архив от писма на децата, които разказват как са спечелили изпратените от тях пари.

В съревнованието се включват 1 200 000 ученици. Изработват си прословутите калпачета като на Ботевите четници, издирват документи за тях, срещат се с техни наследници, рецитират, дават идеи за пощенска марка и пр. Шият и копие на знамето на легендарния войвода - първенците са от Враца, на които владиката лично дал старинна сърма за везане.

Мисия в Будапеща и Виена

Започват проучвания как да се построи копие на австрийския "Радецки". Дотогава сведенията не са много, а реликвите, подарени през 1925 г. на цар Борис III от брата на капитана на "Радецки" - Енглендер, са унищожени при бомбардировките на София. Сред тях е и оригиналната котва на кораба. Царят е предал даровете на Етнографския музей, но въпреки предупрежденията му експонатите не са евакуирани по време на войната. След години, когато започва строежът на хотел "София", пионерите напразно ровят из изкопите с надеждата да намерят поне котвата.

През юни 1965 г. тричленна делегация заминава в Будапеща и Виена. В нея е и Лиляна Лозанова. Голям проблем е парният котел за кораба - такива вече не се правели никъде. А в техническото задание изрично е записано корабът да бъде като стария. Парният котел е построен по данните от заснетите от делегацията над 400 микрофилма в техническите музеи във Виена и Будапеща.

В завода "Обуда" българите откриват бояджията Кирали Йожеф, който боядисвал "Радецки", преди да го бракуват. Той подробно разказва и чертае как е изглеждал корабът, обзавеждането. Бивш световен шампион по корабомоделизъм, той прави макет на парахода и го подарява на децата.

И във Виена делегацията събира снимки, спомени, скици за стария "Радецки", тъй като в Австрийското параходно дружество поискали 150 000 шилинга, за да направят чертежи на парахода. С помощта на служител от виенското параходство и с обещанието да ги върне Лиляна Лозанова взема чертежи на кораб, подобен на "Радецки", и ги носи в България. Така с документите, събрани от делегацията ни във Виена и Будапеща, русенските корабостроители вече сами можели да направят чертежите.

Други съкровища пък идват след срещата на българите с роднините на капитана Дагоберт Енглендер в родния му град Баден. Неговият племенник Алоис предава останалото от архива на капитана и неговия далекоглед. Лиляна Лозанова ги донася в България, но за съжаление тръбата изчезва от музей в Калофер.

За "Радецки" работят историци, архитекти, корабостроители, художници, колективите на 51 предприятия... Всеки предмет се оглежда внимателно, за да бъде обстановката автентична. С напредването на работата обаче се появяват кандидати за слава. И журналистката решава да отиде при Тодор Живков.

Записват я за среща без гаранция. Колегите й се смеят, но след дни той я приема. Казва, че чете всичко за "Радецки", и я пита какво да направи той, за да участва лично. "Другарю Живков, ако вие напишете: "Деца, поздравявам ви, че на 28 май ще се срещнем на Козлоздуйския бряг, да посрещнем парахода "Радецки", това ще е най-голямото ви участие", отговаря тя. И продължава: "Има опасност големи хора край вас да вземат инициативата на децата." Той й обещава да напише. Тя му дава черния си тефтер, но той обяснява, че му забраняват да пише така. "Нахвърляйте фактите и ще напиша приветствието", допълва Живков.

На следващата сутрин Лиляна Лозанова носи обещаното и заминава в командировка. След няколко дни се обажда на Милко Балев. Той й казва, че от ЦК на комсомола звънят, не знаят ще стане ли корабът, а да ангажират първия човек е много отговорно... Тя му заявява, че трябва да вземе обещаното приветствие. След 2 часа той й го изпраща с подписа на Живков. На 30 май 1966 г. Живков присъства на големия пионерски сбор за посрещането на "Радецки" в Козлодуй.

На 15 март 1973 г. новият

"Радецки" потъва

Лиляна Лозанова дълго може да говори за тази трагедия, разполага с документи за обследването и ваденето, извършено с помощта на съветското Министерство на морския флот след обръщение на българското правителство.

Тя се връща от командировка, когато й звъни Александър Лилов (бил е член на Националния щаб за "Радецки") и й казва: "Радецки" е потънал, а вие мълчите." Лиляна заминава за Русе с вечерния самолет и от летището - на лимана на корабостроителния завод, където зимува параходът.

 "Когато отидох - разплаква се журналистката, - корабът беше забит с носовата част във водата. Виждаха се само перденца на салон първа класа, палубата, коминът. Свих се на четири край парахода. Всичко вече беше затворено и нямаше къде да говоря, да питам..." На сутринта Лиляна научава, че само в Измайл има спасителни екипи за Дунав и те могат да извадят "Радецки". Връща се в София и събира хора от щаба на кораба. Заклели се пред портрета на Ботев, снимка на парахода и над сигналната бройка на "Радецки'66", че ще го спасят. Това става за около два месеца.

От Измайл първо изпращат водолази, които да обследват причините за потъването, после правят проект за изваждането. Доставят четири стотонни крана и от Варна, от Румъния... Водолазите подкопават под корпуса на кораба и 24 железни "възглавници", за да го подхванат. На 22 май в 4 часа всичко е готово за ваденето. На мостика до генерал-лейтенант Иван Митрев е допусната и Лиляна Лозанова. Моментът след командата "Вдигай!" е най-страшният - ако няма пълен синхрон, корабът ще се разчупи. Важно е да се отлепи от тинята, а са придошли и високите води по Дунав. Когато го отлепват от дъното, специалистите отварят шампанско и казват: "Спасен е!"

"Радецки" излезе нагоре, а всичко в кораба гърмеше от налягането на водата - стъкла, предмети, архиви хвърчат в кал", отново заплаква очевидката. После тя заминава за София, тъй като на "Радецки" започва ремонтът и смазването на металните конструкции против ръжда.

Жена - почетен адмирал

За кораба се води битка дали да е в Русе, или в Козлодуй, искат да го вадят на сушата, да го правят научен институт и пр. Тогавашната Организация за съдействие на отбраната (ОСО) изглежда единственото спасение от споровете и след основен ремонт параходът поема курс към Козлодуйския бряг. Тържеството е насрочено за 17 септември 1984 г.

Лиляна Лозанова отново е на палубата. Само че през нощта незнайно как желязо попада в една от лопатите на долапа-колело, изкривява я и има опасност да пробие новия корпус. Обаждат им се, че изтеглят тържеството с два часа напред, а корабът се движи с 8 км/ч срещу течението. Ситуацията изглежда безнадеждна. Но гранични катери помагат "Радецки" да пристигне в Козлодуй.

 Истината се разчува. На тържеството генерал-майор Георги Костов, председател на ОСО, се шегува: "На кораба е и Лозанова. Хора, които я познават, казаха: "Няма начин параходът да не дойде в уречения час. Тя по Дунава на ръце ще го носи, но корабът ще дойде." После държи реч за делото на децата и казва, че в генералитета обмислят с какво да я отличат. Някои казват: "Имаме мъж адмирал, но жена адмирал няма." И предлага да присвоят почетно звание адмирал на журналистката, защото си го е извоювала.

(източник: в-к „Новинар”)