Как българските деца възстановиха кораба "Радецки" след 40 годишно забвение

През 1964 г. по идея на журналистката от в. "Септемврийче" Лиляна Лозанова пионерите и чавдарчетата в България започват масова акция за възстановяване на кораба "Радецки". Той е унищожен точно преди 40 години - през 1924-а, когато е нарязан за старо желязо. „Радецки“е австрийски пътнически параход, построен през 1851 г. и предназначен за редовни рейсове по река Дунавмежду пристанищата Галаци Оршова. Наречен е на фелдмаршал Йозеф Радецки. Параходът е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България. На 20 май 1876 г. той и четата му завземат кораба и правят десант на козлодуйския бряг на Дунав - за свободата на Отечеството.  Използван е до 1918 г. Впоследствие  австрийците предлагат на България да закупи кораба, но тогавашното правителство не счело за нужно да троши пари на хазната и той отива за скрап. 

В чест на 90–годишнината от гибелта на Христо Ботев е подета кампания по въстановяването на кораба „Радецки”. Инициаторката Л. Лозанова открива на 6.11.1964 год.текуща сметка със сумата 2.50 лв. По тази сметка в следващите години всяко едно училище предава своя дан за построяването на "Радецки". Кампанията е огромна, ентусиазма невиждан. За около 2 г.  пионерите внасят вместо обещаните 45 000 лв. 523 000 лв. събрани от билки, гъби, горски плодове, вторични суровини и участие в трудови бригади. Дават и собствени средства. Децата издирват над 27 синове и дъщери на Ботеви четници, а на 28 април 1966 год. осъществяват среща с тях, в къщата където е живяла майката на Ботев – баба Иванка.

 За ръководството на цялата работа е създаден национален щаб от корабостроители, инженери, архитекти. Първото решение което взима щаба е парахода да се построи по подобие на австрийския "Радецки", да бъде с парна машина, да има странични колела /долапи/. Комин, рулева рубка. Мебелите и съдовете да бъдат изработени по австрийски модел от преди век. Когато възниква идеята за построяването на "Радецки" от децата, няма на разположение никакви данни, снимки, чертежи, описания на външния вид и вътрешното разположение. Отново е отправен призив във вестник Септемврийче, всеки един българин да помогне с каквото може. Националният щаб изпраща тричленна комисия в Будапеща и Виена за събирането на ново сведения – в нея са включени главният конструктор на кораба Тодор Тодоров, Л. Лозанова и полк.–доцент М.Михов. В завода "Обуда", където през 1851 год. е построен "Радецки" се намира инвентарната книга, в нея се съдържат всички технически данни за парахода – дължина 57.40 м., ширина - с буртика 17.50 м. Височина на борда в средната част 2.40 м., газене – 1.15 м. Оказва се, че албум на "Радецки" е направен от бояджията – вече 84 годишен – Кирали Йожеф. Той е боядисвал кораба от 1906 год. до бракуването му през 1918 год. Неговите сведения се оказват изключително ценни. С най-големи подробности той описва какви са били кухненските съдове, килимите. На 13 април 1954 г. параходство "Българско речно плаване"- Русе, купува от Унгария колесен товарен влекач. По вид и габарити той много прилича на историческия "Радецки". Корабът е бил предназначен за изплащане на репарации от Унгария към СССР, но руснаците намират дефекти и се отказват от него. Тогава го купува България. Десетина години плава с въглища под името "Пловдив" и влачи шлепове. И когато българските деца събират необходимата сума, корабостроителите възстановявят "Радецки", като използват за основа "Пловдив". 

 Легендарният параход е възстановен в автентичния му вид в корабостроителния завод "Иван Димитров", Русе.  По намерените документи и снимки той е преправен да прилича в голяма степен на оригинала. Отново от щаба е определено и заданието от корабостроителницата. От към външно и вътрешно оформление този "Радецки" трябва да е пълно копие на оригиналния. Параходът да пътува предимно край българското крайбрежие, с възможност за преходи по целия район на Дунава. Скорост срещу течениети – 8км./час, по течението – 12 км./час, да има пътниковместимост 300 души. От сведенията открити в Будапеща разбираме, че "Радецки" е пътувал с 350 души на борда си. Новият кораб е дълъг 57.40м. и широк 17.50 м. Кабините на капитана и на екипажа са възстановени по подобие на австрийският "Радецки". На 1.5.1966 год. кораба е даден за заводски изпитания. 

 Особено тържествено протича посрещането на кораба "Радецки" на Козлодуйският бряг на 30. 5. 1966 год. Хиляди хора стекли се от всички краища на страната имат среща тук с една оживяла страница от нашата история. Всеки присъствал делегат е трябвало да си ушие калпак като този на Ботевите четници. Изработени са 600 идейни проекта за пощенска марка, посветена на инициативата децата да построят легендарният "Радецки". В чест на 90-годишнината от слизането на Ботевата чета на козлодуйския бряг е организиран тържествен републикански пионерски сбор, 5000 пионери в ботевски униформи предават на Родината легендарния кораб ‘Радецки", построен с техните стредства. Моментът е изключително вълнуващ за българските чавдарчета и пионери. След построяването му корабът прави тържествен рейс и посещение във Виена и Будапеща. Заминава на 26.8.1966 год. със 126 деца на борда си и в 17 ч. На 4.9.1966 год. пристига във Виена. По време на кампанията за събиране на средствата, сред пионерите е организирано  съревнование кой да ушие най-хубавото и близко до оригинала знаме на "Радецки".  Печелят  децата от училище "Софроний Врачански" във Враца. Техният байрак, се развява на този първи тържествен рейс. Устроена е научна конференция от българският посланик във Виена д-р Любен Стоянов. Всички австрийски вестници, радио и телевизия изпращат свои пратеници. Възгласът сред международната общественост е невероятен. Няма човек, който да не е възхитен, от делото на 1 200 000 български деца. За пионерите допринесли най-много за възстановяването на тази историческа светиня са организирани двудневни екскурзии с "Радецки" от Русе до Видин с преспиване на кораба и отбиване до Козлодуй.

 Още през 1965 г. е взето решение по технически причини корабът да плава няколко години. От 1966 до 1973 г. "Радецки" прави и задгранични рейсове. През март 1973 г. поради престъпна небрежност потъва край Русе. Изваден е и е взето правителствено решение да бъде преустроен като музей. А за децата да бъде купен "нов речен пътнически кораб". Това не става, защото държавата не отпуска необходимата валута за 10 млн. лева. През февруари 2004 г. учениците от Врачанска област започнаха уникална акция за спасяването на "Радецки". Те преписаха хиляди пъти стихотворението на Вазов "Тих, бял Дунав" и ги изпратиха на тогавашния министър на културата Божидар Абрашев с призив като композитор да напише оратория за кораба и Ботевата чета. Тогава една депутатка съобщи как министърът бил казал, че "Радецки" е ненужен стар сандък и няма пари за издръжката му. Сега "Радецки" се намира на пристан край Козлодуй и е филиал на Националния исторически музей. На този кораб явно му върви откъм помощи от млади хора. През 2011 год. група ученички по своя инициатива събират 34 хиляди лева, за да го ремонтират. Парите се оказват недостатъчни. Шефът на НИМ Божидар Димитров ги води лично при бившия премиер Борисов. Той, освен че се снима с тях, им превежда 200 хиляди лева. Така натовареният с много история кораб пак започва да плава по тихия, бял Дунав

Очаквайте в следващата публикация как журналистката Лиляна Лозанова започва кампанията за възстановяването на парахода легенда.