Ядосан съм. Ядосан съм, ама много. Чудя се как е възможно да си толкова голям мошеник и търгаш, че да си продаваш на пазара разсада, заразен с алтернария.
Дълго се колебах дали да напиша това, но тъй като ми е урок за цял живот, реших да го споделя с вас. Преди месец ми се стори, че доматените ми разсади няма да ми стигнат, тъй като щях да раздавам продукцията на много хора. Така стигнах до решението да отида на пазара и да си купя готов разсад.
Отидох в пазарния ден и обиколих сергиите. Продавачите бяха на всякаква възраст – от млади жени и мъже до баби и дядовци. Винаги съм бил за идеята, че
Трябва да подкрепяме старите хора
Че трябва да пазаруваме от бабите на пазара, които продават своята продукция, за да добавят някое левче към и без това малката си пенсия. Избрах да взема разсад от една от бабите, която продаваше по 20 стотинки коренчето. Купих си от нея 30 корена.
На другия ден ги засадих на село. Доматките тръгнаха, дори след няколко дни когато отидох да ги видя, на едно от коренчетата вече имаше един домат.
Трийсетте корена обаче, видя се, пак бяха малко. Заедно с моите (от Юлия Боганова) 60-на корена ставаха общо 90, като не бе ясно колко точно ще оцелеят след разсаждането. Така реших да отида пак до пазара.
Да си купиш домат с алтернария от бабичка-мошеник
Насочих се директно към същата баба, тъй като бях доволен от покупката. Тя обаче беше вдигнала цената на 30 стотинки коренчето. „Хората ги купуват и на тази цена, та реших да ги продавам на нея“, ми каза тя. В същото време друга баба от съседен щанд ме повика и каза, че ще ми даде нейните за по 20 стотинки корена. Викам си „Добре. Явно първата баба си печели достатъчно, а втората е повече на зор. Ще взема този път да си купя от нея. Така и аз доволен, и тя доволна.“ Взех пак 30 корена. На другия ден ги разсадих на село до предните. Разсадих и малко от моите корени. Новите домати ми се сториха по-странни, с жълтеникави петна, но тогава не обърнах чак такова внимание. Помислих, че от седенето без пръст на пазара листата са започнали да пожълтяват. Тръгнах си от село.
След няколко дни се върнах обратно, за да ги видя. Заварих доматен апокалипсис.
Купената алтернария беше плъзнала и по другите домати. Втората бабичка се оказа мошеник, който ще ме остави без никакви домати това лято. Побеснях. Окъсах болните листа, махнах растенията, които бяха в най-лошо състояние. Напръсках корените обилно със син камък и вар – бордолезов разтвор, който се води в графата био препарат. Към него добавих отвара от коприва. За жалост препаратът не помогна особено много. Когато отидох след още няколко дни при доматите, констатирах че болестта продължава да се разраства. Окъсах още листа, изхвърлих още корени, приготвих още един разтвор и напръсках.
Миналия ден, когато отидох да ги видя, изхвърлих още корени. Не знам дали нещо ще оцелее въобще. Не знам и дали ще ям мои домати това лято. Растенията са много зле.
Какво е останало от доматите
Ето защо повече никога няма да си купя разсад
от бабичките по пазара. Разсадът се прави вкъщи с обеззаразени семена. В мрежата има много начини за обеззаразяване. Аз използвам разтвор на калиев перманганат. Водата в една чаша се оцветява в розово от перманганата. Семената престояват в нея около час. След това се измиват и са готови за сеене.
Знам, че има много читави продавачи по пазарите, знам, че има много честни пенсионери. Знам и че половината вина е моя, защото не съм гледал добре с какво бабичката-мошеник е пълнила торбата, преди да ми я даде. И все пак, аз съм до тук с покупките на разсади от пазарите. Доматът с алтернария, който купих от пенсионерката-вагабонтин, ми даде ценен урок в две части. 1) Миловидните бабички на пазара могат да са обикновени измекяри; 2) Разсади от пазарите никога не се купуват, ако ще и да ги продава мила баба.
Източник:jivotnaselo.com
0 Коментари