Спомен за асамблеята „Знаме на мира”

1979-а е обявена от ООН за Международна година на детето. В началото на юни 1978 г., Людмила Живкова в качеството си на председател на Комитета за култура(с ранг на министър), предлага по този повод в България да се организира изложба на талантливи деца. Така възниква идеята за асамблеята „Знаме на мира”, която се превръща в международен фестивал на детското изкуство, проведен под егидата на ЮНЕСКО. Целият този проект се обединява от мотото “Единство, творчество и красота”.

Името и девизът на асамблеята са взаимствани от философската система на Николай Рьорих - руски художник и философ. По негова инициатива през 1935 г. във Вашингтон държавите-членки на Панамериканския съюз подписват договор за охрана на художествените и научни учреждения и исторически паметници, наричан още пакт Рьорих. Отличителен знак на договора е Знамето на мира, на което има три червени кръга на бял фон, заобиколени с червена окръжност. Далечната цел на тази асамблея е да се събират даровити деца от различни страни, които да се картотекират и да се следи как се развиват, като  България ще притежава картата на развитието им и те винаги ще са свързани с Родината ни. Така страната ни е трябвало да си изгради световно лоби.

На 16 август 1979 г. в София е открита Първата международна детска асамблея "Знаме на мира", в която участват деца от 79 държави. В последния асамблеен ден, в подножието на Витоша е открит и парковия комплекс "Камбаните", като символ на асамблеята. В центъра му се издига висока бетонна конструкция от еднакви правоъгълни тела, ориентирани към четирите посоки на света, като в най-високата част на монумента, наподобяваща планетата, са вместени седем камбани – символ на седемте континента. Освен като символ, те са предназначени като акомпаниращи инструменти при концертни изпълнения на основните музикални камбани - 18 на брой, монтирани в основата на пилоните. 

Монументът е създаден по идея на Людмила Живкова. Изпълнението е на творчески колектив с ръководител: склупторът Крум Дамянов, арх. Благой Атанасов и Георги Генчев, склупторът Михаил Бенчен и инж. Антон Малеев. Строителството е осъществено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов. След смъртта на Людмила през 1981 г. в него е вграден барелеф в нейна памет.

При откриването на монумента в присъствието на ген. секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М`Боу  там има поставени 68 камбани от държави от всички континенти, а строителите заравят в основите му капсула с обръщение на децата към идните поколения. Думите гласят: "Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието - Единство, Творчество, Красота". Децата от цялата планета вграждат в този уникален паметник своята вяра в доброто и светлия утрешен ден, без войни и насилие.

В първата асамблея, продължила до 25 август, участват деца от 79 държави. Изграждат се 18 структури в чужбина. Създаден е център „Знаме на мира”, който издава дори вестник. Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да са през три години.

Асамблеята е приета като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира и е подкрепена от ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други международни организации. През 1987 г. ООН удостоява "Знаме на мира" със званието "Вестител на мира".

До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Асамблеята от 1988 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави. Заради „Знаме на мира“ в България гостуват Ленард Бърнстейн, Херберт фон Караян, Джани Родари и др.

Поради настъпилите събития в България при прехода към демокрация, на 30 август 1990 година българската страна прекратява международното детско движение "Знаме на мира", като прекъсва международните контакти (закрити са изградените 18 чуждестранни структури "Знаме на мира") и закрива координационния му блок в София - Център "Знаме на мира".

През 1999 година, Евгения Живкова се опитва да възроди детската асамблея, но да се осъществи подобен проект без мощната подкрепа на държавата се оказва много трудно, почти невъзможно...  

16.08.2014