Разказ за дома на най-скъпия покойник в 15 снимки

Точно преди 15г. изчезна и последната нетленна останка от безсмъртния вожд и учител на българския народ Георги Димитров - неговият мавзолей.

В деня на смъртта на вожда - 2 юли 1949 г. Министерският съвет решава да го сложи в мавзолей. За една нощ арх. Георги Овчаров и арх. Рачо Рибаров правят проекта. Строежът трае 138 часа с бързо втвърдяващ се цимент от СССР.

Тялото е поставено на 10 юли 1949 г., но през нощта е извадено за трайна балсамация. До 1954 г. за мумията се грижат съветски специалисти, после българи, начело с проф. Георги Гълъбов - 7 лекари, сред които сърдечен хирург, биохимик и патоанатом, и 12 души технически персонал. След 1989 г. възниква спор дали изобщо е имало мумия.

Веднъж на 18 месеца екипът отговарящ за поддръжката на мумията е правел ребалсамация. Саркофагът се спускал в зала под земята. Тялото се вадело, събличало и се поставяло във вана с 300 л балсамационен разтвор.

Слагали му торбички със стъклени топчета, за да не изплува, и така го държали 40 дни. После го подсушавали, а в коремната и гръдната кухина слагали тампони от химикала. Обличали го в комбинезони от латекс, за да не се изпарява, над тях наполеонки, фланелка и нов костюм, ушиван все от личния шивач на Димитров по мерките му.

Спускали тялото в залата и всеки вторник сутрин и петък следобед, за да проверят овлажняването на лицето и ръцете. При ребалсамацията правели профилактика на светлината и тогава слагали за малко пластмасовия торс.

Мавзолеят е бил обект за милиционерска охрана от първостепенно значение с постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред Президентството. 

Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци - след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага.

Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C. Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло. 

Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.

През 1974-1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея - разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация, поставена е пластично разработена монументална врата, кристалната камера-саркофаг и мозайки на Дечко Узунов.

Преди 1989 г., той е място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации, но само от комунистически страни и от държави от Третия свят.

С краха на комунизма мумията изчезва. На 12 юли 1990 г. премиерът Андрей Луканов обявява, че мавзолеят ще бъде опразнен. Според едни това е станало в 6 часа на 18 юли, като мумията е изнесена с уазка от задния вход след писмено съгласие на осиновения син на Димитров - Бойко Димитров. Според други на 23 юли 1990 г. - през тунела от мавзолея към Партийния дом. Следва кремация, която била много бавна - добре балсомираното тяло горяло 6 ч. На 23 юли 1990 г. полагат урна с праха на Димитров в гроба на майка му в Централните софийски гробища.

След изваждането на тленните останки от мавзолея в продължение на девет години се водят дебати за съдбата на сградата. Надделява мнението, че мавзолеят трябва да бъде разрушен, за да не се превърне в символ на тоталитаризма и място за комунистически поклонения.

Разрушаването на мавзолея започва на 21 август 1999 г., командвано лично от Евгений Бакърджиев - вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство в правителството на ОДС. Партийните наследници на Георги Димитров от БСП на практика не правят нищо в защита на сградата. Първият взрив е извършен в 14:37 часа. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.