Всяка година на днешния ден в 12.00 часа сирените в България в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
За първи път денят на Ботев се отбелязва през 1884 г. в Пловдив, а поводът за това се дължи на един малко известен факт. В далечната 1884 г. турската управа в Източна Румелия предлага 2 юни за празник на султана, но по инициатива на възрожденеца Георги Бенев и Захари Стоянов се организира възпоменателно тържество – панихида, за да си спомнят за саможертвата на Ботев. Разпращат листовки до гражданите на Пловдив. Така на 2 юни пловдивчани се стичат в черквата „Свети Георги”, после всички улици водещи до градската градина се изпълват с народ. С цветя и с портрета на Ботев пловдивчани превръщат този ден в преклонение пред безсмъртието. Тържества в същата година се провеждат и във Враца. И Ботев става символ и знаме на борците за свобода.
Поетът-революционер Христо Ботев е може би една от малкото светли личности, чиито чествания започват още с Освобождението на България. На пръв поглед е парадоксално, че както при него, така и при Левски, отбелязваме по-тържествено смъртта, отколкото рожденната дата. Това може би е така, защото онези, които знаят как да живеят, може и да са рядкост, но тези, които знаят как да умрат, са истинското изключение.
Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.
На връх "Околчица" през 1938 година е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст - за увековечаване подвига на Ботев и неговата чета. В падината "Йолковица", естествена канара (с издълбани върху нея букви) е лобното място на поета-революционер.
През 1947 година кръстът на паметника е заменен с петолъчка. Това се случва след политическите промени в България след 9 септември 1944. г. През 1991 година се връща автентичният вид на паметника, като петолъчката отново е подменена с кръст.
На връх "Околчица" през 1938 година е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст - за увековечаване подвига на Ботев и неговата чета. В падината "Йолковица", естествена канара (с издълбани върху нея букви) е лобното място на поета-революционер.
През 1947 година кръстът на паметника е заменен с петолъчка. Това се случва след политическите промени в България след 9 септември 1944. г. През 1991 година се връща автентичният вид на паметника, като петолъчката отново е подменена с кръст.
От 1953 г. до 1988 г. празникът се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
По времето на социализма днешният ден се отбелязва много тържествено с отдаване на почит към ветераните от войните, поднасяне на венци и цветя пред паметници и братски могили, факелни шествия, а кулминацията е тържествения митинг заря, на който се поменават и имената на партизани и антифашисти.
0 Коментари