Паметникът на Васил Левски в Ловече открит на 27 май 1965г. и е най-големият и внушителен паметник на Васил Левски изграден до момента. Един от символите на града и е част от герба му в продължение на почти половин век. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.
През пролетта на 1959 г. началника на отдел „Просвета и култура“ на Градския народен съвет в Ловеч Геновева Сиркова, внася в Окръжния народен съвет предложение „За построяване на паметник на Васил Левски в гр. Ловеч“. Мотивът е „Град Ловеч е столица на великия Апостол за революционната му дейност и най-много от времето си той е прекарвал в Ловеч. Кварталите „Вароша“ и „Дръстене“ са свързани с дейността на Васил Левски, но подходящ паметник за увековечаване на неговата дейност няма“. В предложението е определена площадката за построяването на паметника „До историческата крепост „Хисаря“ , която разделя „Вароша“ и „Дръстене“... и ги свързва с къщата-музей „Васил Левски“. Там е и мястото, където великият българин в късни доби често е минавал, отивайки към някоя от тайните си квартири при местни люде.
На 25 април 1959 г. ИК на ОНС в Ловеч приема предложението и взема решение № 57 за построяване на монумента. Създадена е десетчленна комисия оглавявана от Никола Пелов председател на ИК на ОНС. Обявен е конкурс за проект на паметника. Проведен е на 2 февруари 1960 г. като всички предложени проекти са отхвърлени. След десет дена ИК на ОНС взема решение проектирането и изпълнението на паметника да се възложи на колектив от скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов. Представеният проект е приет. На пет метров постамент, извисява ръст скулптурно-архитектурен еднофигурен паматник на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Фундаментът е от гранит, а фигурата - от бронз. Под фигурата с месингови букви е изписано „Васил Левски (1837-1873). Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“.
Понеже по това време все още е властвала направената десетина години по-рано мистификация от Вълко Червенков, че Левски е селски вожд, е решено бронзовият Левски да бъде изваян със селски дрехи и с цървули. Но при откриването на паметника на 27.05.1965, сменилия Вълко Червенков Тодор Живков излиза с тезата, че Левски е водач, с помощта на интелигенцията, и на работническата класа.
Към 15 ноември 1963 г. в бронзолеярната на Съюза на българските художници е завършено отливането на фигурата на Васил Левски. Пренесена е в гр. Ловеч на части и започва монтирането й.Построен в непосредствена близост до руините на средновековната крепост "Хисаря", паметникът е израз на уважение от признателните ловчанлии към революционера и будителя на народа, към безмерно честния човек, отдал всичко за народното дело. За да се стигне до него трябва да се изкачат 233 стъпала.
И до днес броди една любопитна градска легенда свързана с образа на най-големия паметник на Апостола у нас, преди той да бъде официално открит от Тодор Живков. Според нея Левски първоначално е бил изваян с протегната ръка, сочеща гневно към Ловеч. Троянчани пуснали слуха, че неизречените думи на Апостола били „Вие ме предадохте!”Разтревожените, ловчалии взели мерки издигнатият паметник да не ги тормози със смразяващи жестове и хулни думи и за една нощ променят паметника като му свалят ръката. Дали това са истински факти или откровени измислици само по-възрастните жители на града могат да кажат. Легендата отразява и вярата във всемогъщието на тогавашната комунистическа власт – тя може за една нощ да преработи историческите паметници така, както й са удобни.
Паметникът на Васил Левски е открит тържествено на 27 май 1965 г. с участието на голямо множество граждани и официални лица. След вълнуващо тържество със слова и приветствия, лентата е прерязана от Първия секретар на Централния комитет на БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков. Той поздравява жителите на Ловеч с изключително патриотично слово по повода. Тодор Живков говори за обаятелния образ на гениалния организатор на националноосвободителното движение:
"Ще минат десетки и стотици години, но името и делото на Васил Левски ще пребъдат във вековете. В борбата с отоманското петвековно турско робство нашият народ издигна свои вождове. Но като ярки звезди блестят имената на Васил Левски и Христо Ботев, защото те гледаха с десетилетия напред, виждаха с пределна яснота борбите и развитието на своя народ. Свързан кръвно с народа, израсъл от самия народ - подчертава Тодор Живков, - Васил Левски е гениален организатор, защото се зае и създаде мрежа от революционни комитети, които разчитаха главно на собствените си сили за освобождението на България. Заслуга на Апостола е и това, че той водеше борбата против всички потисници - турските аги, пашите и българските чорбаджии, защитаваше равноправието между трудовите хора от всички националности.Тези му качества на голям организатор, съчетани с мъжество, всеотдайност и безпределна вярност към великото освободително дело, го направиха знаме на борците против фашизма и капитализма. Неговото име и имената на плеяда смели организатори-революционери вдъхновяват и днес трудещите се в борбата за изграждане на социалистическото общество."
/Откъс от пространен репортаж за събитието на тогавашния окръжен вестник "Заря на комунизма"/.
Събитията при откриването на паметника широко са отразени от БТА, БНР, кинохрониката, централните и местни вестници.
През 1994 г. месинговите букви са подменени от мраморна плоча със същият текст. На 21 декември 2005 г. паметника е осветен по програмата „Красива България“.
....................................................................................................................................................................
Паметниците на Левски по света и у нас
Десетки паметници в Азия, Европа, Северна и Южна Америка почитат паметта на Васил Левски. Според официалната статистика извън България бюстове, барелефи и паметни плочи с лика на Апостола има в Аржентина, Белгия, Канада, Гърция, Кипър, САЩ, Франция, Япония, Куба, Украйна, Румъния, Молдова и Македония.
Левски е българинът, който заслужава да бъде обявен за историческия символ на страната ни, категорични са хората, градили монументите в чужбина.
Зад граница
Извън България има 21 паметника на Дякона. Част от тях се намират в българските посолства, но има и такива, които са поставени в централните паркове на градове, в училища, културни домове и хотели.
Последните два се намират съответно в посолствата ни в Япония и Кипър. Тя бяха открити през 2012 г., съответно на 10 април и 4 декември.
Инициатор на поставянето обикновено са българските общества зад граница, както и фондация „Васил Левски”. Кипърският паметник е на стойност 6000 евро, събрани от нашенците на острова.
Един от най-старите паметници на Левски се намира в Куба. Той е дело на български работници, който успяват да го вдигнат със собствени сили в двора на завода, в който работят. Бронзовият бюст е открит през 1981 г. на тържествена церемония от Тодор Кузманов, който намира всичко нужно за паметника.
В завода в Куба изливат челна плоча с надпис „Който падне в бой за свобода – той не умира”
В провинция Сиенфуегос на остров Куба и до днес може да се види бронзовият бюст на Левски. Неговото изграждане е дело на българските работници там.
Според един от тях – Тодор Кузманов – когато заводът е предаден да се стопанисва на кубинската страна, се появили съмнения, че той вече няма да носи досегашното си име „Васил Левски”. Така те се решават да изградят паметник и го искат от Людмила Живкова. Минава много време, преди тя да изпрати малък бюст на Апостола. Междувременно нашенците изливат и вдигат сами 500-килограмов монумент на хълма в центъра на предприятието.
Любопитни факти за монументите у нас
135 паметника на Васил Левски са известни досега у нас. Дори бе изготвена и карта, която показва точното им местоположение. Сред тях най-високият с обща височина 14 метра, а на самата фигура – 9 метра е, е в Ловеч. Най-малкият пък е скулптура на Левски в цял ръст в училището във Вълчедръм – висока е около 1 метър.
Най-старият е паметникът на революционера на мястото на неговото обесване – в центъра на София. Именно столицата е градът с най-много монументи на Апостола – 7. На второ място е Варна с 4, следвана от Враца с 3.
19.02.2014
0 Коментари