В дванайсет без четвърт на 6 април 1984 г. страхотен взрив разтърсва пощата в Горна Оряховица. Стъклените й врати се пръскат, парчета от тях по-късно са намерени чак при паметника на около 50 метра от сградата. Много хора са ранени от отломките или порязани от стъклата. Някои остават с белези за цял живот. Феодор Китанов, по онова време дежурен следовател във Великотърновското окръжно управление на МВР, никога няма да забрави първия оглед: Докато пътувахме към Горна Оряховица, ни изпреварваха линейки. Бяхме на местопроизшествието около 20 минути след взрива. На площада имаше вече над хиляда души. Експлозията беше станала в колетното. Двете служителки там бяха тежко ранени и откарани в болницата. Над летището се снижаваше да кацне самолет и някой ми каза, че е от санитарната авиация – идвал да пренесе ранените в София. Влязохме в колетното. Беше страшна картина. Имаше един труп – мъж на 20-30 години, но с почти откъсната глава. Лицето го нямаше, мозъкът му беше по тавана.
След няколко часа умира служителката в колетното – Стефка Бижева (33). Близо две седмици лекарите в София се борят за живота на другата тежко ранена – Петя Тодорова (32) от отдел “Разпространение на печата”, която в този момент случайно влязла в същото помещение. На 19 април издъхва и тя. Равносметката е трима убити и девет ранени – най-тежкият атентат в България от много години.
Само два часа след експлозията в Горна Оряховица се събира цялото окръжно ръководство на МВР. Министърът Димитър Стоянов на няколко пъти се обажда за информация. Данните за атентата обаче са оскъдни – никой от свидетелите не оцелява, за да разкаже какво е станало. Убитият мъж е без документи. Ясно е само, че ако се съди по миризмата, експлозивът е бил тротил. След огледа местопроизшествието е внимателно изметено и всички отломки са отнесени за допълнително изследване в Търново. Междувременно на милицията е разпоредено да провери до един автомобилите, паркирани наоколо. Това дава резултат – към 15.30 часа катаджията Марин Бонев от Горна Оряховица разговаря с Кольо Генков, закупчик от Севлиево, който чака до един спрял микробус на площада, и го отвежда при следствено-оперативната група. Оказва се, че Генков пристигнал в града заедно с шофьора Васил Василев и двамата си определили среща при буса, но Василев не се появил. Завеждат Генков в колетното и по дрехите той разпознава в трупа своя спътник. Така е направено първото откритие в разследването – коя е третата жертва. Бай Кольо е задържан като заподозрян, но не може да каже нещо повече – не знае дори защо Василев е отишъл в пощата.
На милиционерите е наредено да обиколят всички жители в блока до пощата и да ги разпитат. До вечерта откриват втора полезна свидетелка – Жечка Минкова (69). От балкона си тя видяла микробуса да паркира. След това шофьорът слязъл, извадил от кабината пакет с размерите на кутия за обувки и влязъл в пощата. Няколко минути по-късно избухва взривът. На стоманобетонния плот в колетното има дупка с диаметър около 25 сантиметра. От всичко това криминалистите заключават, че убитият Василев е носел колет-бомба. Същия ден разследването открива и други ценни свидетели. Пощальонът Христо Христов и служителката Веселина Гасерова чуват как убитата Бижева настоявала Василев да отвори колета. (След подобен инцидент в София, където колет-бомба ранява двама души, Министерството на съобщенията нарежда съдържанието на пощенските пратки да се проверява.) Експлозията унищожава както колета, така и бланката с имената на изпращача и получателя, но по пътя на логиката следствието прави извода, че Василев също не е знаел за експлозива в кутията, иначе не би се съгласил да я отвори. Така центърът на разследването се премества в Севлиево и се съсредоточава около близките и приятелите на убития шофьор, за да установи кой и защо му е дал експлозива. Васил Василев е 22-годишен, току-що уволнил се от казармата. Той също се оказва без късмет – на фаталния ден Кольо Генков бил заминал за Горна Оряховица с друга кола, но по пътя тя се повредила. Тогава изпращат Василев да вземе закупчика и да го закара, защото предприятието трябва спешно да се снабди с животинска мас. На 7 април криминалистите от Севлиево откриват нов свидетел – приятеля на Василев Пламен Пенчев (22). Двамата са служили заедно в шофьорската школа в казармата и са колеги в автостопанството в Севлиево. Преди три седмици обаче една вечер Пенчев е заловен да кара пиян колата на баща си и книжката му е взета, затова е преназначен за автомонтьор. 
В разследването е ангажиран целият апарат на милицията и на Държавна сигурност в Севлиево, Габрово и Търново. На помощ са изпратени специалисти от софийското Главно следствено управление. Разследват се всички конфликти около приятелите на Василев, за да се установи евентуално мотивът за пращането на смъртоносния колет. Историята с шофьорската книжка на Пламен Пенчев е разнищена най-внимателно. Разпитват го още два пъти в следващите четири дни. Поставен е под наблюдение, телефонът му се подслушва. Установяват, че е звънял на сестра си в Търново вечерта на 6 април, разтревожен от закъснението на Васил. От нея Пенчев научил, че в Горна Оряховица е избухнала бомба и пътищата в окръга са затворени. Освен това Пламен вече е осъждан веднъж условно за кражба на автомобилни части, което го прави още по-подозрителен. Откриват, че е завършил курс по радиотехника и дори е кандидатствал такава специалност в един техникум след излизането си от казармата. В поделението, където е служил, са изчезнали няколко шашки тротил. Криминалистите стигат до заключението, че съществува голяма вероятност атентаторът да е именно Пламен Пенчев. На 19 април, деня, в който Петя Тодорова умира в София, той е арестуван и веднага признава, че е участвал в подготовката на атентата: ... имах големи угризения, не спях нощно време, измъчвах се, не можех да се храня, изнервих се от мисли, тъй като аз съм фактически причината да стане това голямо нещастие в пощата...
Оказва се, че на 17 март на връщане от дискотека Пенчев попада на проверка на КАТ и се опитва да избяга, но е настигнат и заловен от старшина Ангел Маринов, който му взема книжката. Бащата на младежа, пенсиониран милиционер, отива да ходатайства за него пред катаджията, но безуспешно. Маринов наказва и Василев – праща го на неделно училище. Тогава Пенчев решава да се отмъсти, като му прати колет с експлозив. Отначало арестуваният твърди, че приятелят му Василев е дал идеята и тротила, тъй като служил в химически войски. На 20 април обаче е задържан техният общ приятел Сюлейман Асанов (23). Двамата с Пенчев прекарали заедно вечерта след атентата. Тогава, вече разбрал за случилото се с Василев, Пенчев му казва какво е направил и го моли да скрият останалия у него тротил. Асанов го заравя под едно дърво, а капсул-детонаторите Пенчев изхвърля в река Росица. Чак на 11 май, преместен вече в ареста на Главно следствено управление, Пламен Пенчев признава всичко.
Идеята му идва от колета-бомба в София, за който чува по време на военната си служба. На 29 март отива в пощата в Севлиево да види как се приемат пратките. Разбира, че подателят трябва да представи паспорта си, затова решава да прати колета чрез друг човек и от друг град. Спира се на своя приятел Васил Василев, който често пътува. За нещастие и на двамата в севлиевската поща не спазват така стриктно правилата и Пенчев не разбира, че при приемането колетът може да бъде отворен.
Идеята му идва от колета-бомба в София, за който чува по време на военната си служба. На 29 март отива в пощата в Севлиево да види как се приемат пратките. Разбира, че подателят трябва да представи паспорта си, затова решава да прати колета чрез друг човек и от друг град. Спира се на своя приятел Васил Василев, който често пътува. За нещастие и на двамата в севлиевската поща не спазват така стриктно правилата и Пенчев не разбира, че при приемането колетът може да бъде отворен.
Да изработи примитивно взривно устройство за него не е било проблем. По-късно на следствения експеримент той показва как е приготвил експлозива. Тротил и капсул-детонатори е откраднал още като войник от един военен склад, за да лови риба. На 2 април купува останалите части от магазин “Млад техник” в Севлиево. Бомбата приготвя на 3 април в дома на Васил, от който има ключ, докато приятелят му е на работа. Взривът и детонаторите поставя в тоалетен несесер, чийто капак притиска електрически ключ. Всичко е направено така, че бомбата да избухне при отварянето на кутията. На 4 април Пламен разузнава къде живее Ангел Маринов и на следващия ден моли Васил да прати колета от другаде. Без да подозира, Васил се съгласява.
У Пламен нечовешката отмъстителност е съчетана с невероятна наивност. Ако взривът беше стигнал до получателя, при всички случаи щяхме да открием по-бързо атентатора – казва Христо Гацов, по онова време началник на криминалната милиция във Великотърновското окръжно управление на МВР. Но този атентат е забележителен и с друго – трагичното стечение на обстоятелствата е резултат от изключителна акуратност на двама от убитите. Когато го пращат ненадейно в Горна Оряховица, Василев си спомня за обещанието си, връща се вкъщи, взима бомбата и се отбива при Пламен, за да му даде адреса на получателя. За свое нещастие Бижева също е много стриктна в работата и когато разбира, че изпращачът е без паспорт и не знае какво има в колета, настоява Василев да го отвори. Това им струва живота.
Делото срещу Пенчев е гледано от Върховния съд, но в Горна Оряховица, за да се осигури максимална, необичайна за времето си публичност. По време на процеса възниква любопитен правен казус. Защитата настоява, че тъй като колетът е предназначен за друг, става дума за престъпление по непредпазливост, което се наказва сравнително леко. Но прокурорът иска смъртно наказание, защото цялата подготовка говори за хладнокръвно подготвен и замислен атентат. Фактът, че жертвите не са набелязаните, е трагична случайност. На 4 юли 1984 г. Пламен Пенчев е осъден на смърт. Държавният съвет отхвърля молбата му за помилване и на 25 септември присъдата е изпълнена. И до днес обаче в Горна Оряховица броди един слух. Стари пощаджии твърдят, че бланката, която Васил Василев попълнил за колата-бомба, била зелена, т. е. за чужбина. Същото казват и някои от свидетелите на делото. Подозрението е, че експлозивът е бил предназначен за Съветския съюз. По онова време обаче било немислимо да се признае публично, че един българин, дори да е някакъв неуравновесен младеж, може да прати бомба в “братската страна”. Дали цялата история с катаджията не е била съчинена умишлено? Възможно ли е Пенчев – разобличен и без шанс да се спаси – да е направил последна услуга на следствието, поддържайки версията за лична вендета? В подкрепа на този слух липсват всякакви доказателства, но нека не забравяме, че историята с отмъщението за шофьорската книжка също се крепи единствено на самопризнанието. Взривът е унищожил всички доказателства.
Независимо от адресата експлозията в горнооряховската поща е най-тежкият атентат от подобен род в българската история.
Независимо от адресата експлозията в горнооряховската поща е най-тежкият атентат от подобен род в българската история.
Източник: www.krumblagov.com 15.01.2014
0 Коментари