Строителната инвазия от 80-те за “пред Дипломатическия корпус”

През 80-те години всеки окръжен град с позападнал център се смята за щастлив, ако попадне в списъка за реконструкция като за “пред Дипломатическия корпус”. Тогавашният държавен и партиен ръководител има навика всяка година да прави обиколка по градовете на страната с представителите на чуждите дипломатически мисии у нас. Традицията с лятната визита на дипломатите из страната, придружавани от държавното и партийно ръководство е поставена още през 70-те. Тогава корпусът посещава Габрово, Русе, Пловдив, Стара Загора и др., а през 1975 г. за първи път Живков кани посланиците в родното си село Правец. Тогава е построена и прословутата „Шатра”. 

"Шатрата" в Правец

В последното десетилетие от социализма обаче, визитите остават паметни за населението, понеже подготовката им е предхождана от невиждан дотогава строителен бум. Починът се оказва изключително добър за провинцията, защото осигурява приоритетно средства за строителство и благоустройство в тогавашните окръжни градове, като за целта всеки окръг всячески се стреми да се представи на висота пред чужденците. А после Тодор Живков с гордост показва на чуждестранните дипломати обновените от народната власт градове. Мащабните проекти оставят след себе си едни преобразени и представителни градове.

По повод „1300 години България”, през 1981 год. корпусът посещава старопрестолната столица Велико Търново, като за целта е обновена голяма част от сградния фонд, изградени са големи търговски и културни обекти, построени са и съвременните пътни артерии на града. Изцяло е реставрирана крепостта Царевец. 

Реставрираната крепост "Царевец" във В. Търново, 1981 г.

През следващата година корпусът е поканен да посети родното място на Тодор Живков, който освен, че е станал град, вече е и "център на селищна система" с многовековна история. Дипломатите посещават Правец още веднъж, през 1988 год., а Живков дори лично развежда с автобус посланиците между различните заводи гордост за социализма - "Ботевградска вишна", химическият комбинат "Пластхим" и автобусният завод „Чавдар” в Ботевград.

Новият център на Ботевград

 

Във връзка с посещението на дипломатическия корпус в Плевен през 1983 г., още предишната година е изграден единствения по рода в страната ни воден комплекс състоящ се от три уникални водни каскади, водни огледала и фонтан, станал един от символите на града. Освен това са открити и няколко луксозни за времето си заведения. Интересна подробност е, че тогава витрините на хранителните магазини са отрупани с дефицитните навремето цитруси, но никой плевенчанин не успява да си купи, защото след обиколката на дипломатите натоварват стоката и я откарват в незнайна посока.

Изящната водна каскада в Плевен

През 1984 год. дипломатите заедно с партийното и държавно ръководство посещават напълно обновения град Смолян, чийто център е изграждан повече от десетилетие с неуморния труд на местното гражданство. Впечатляващият вид на новия Смолян е и най-големия инфраструктурен проект във връзка с грандиозното строителство за дипломатическия корпус. Трябва да се отчете и фактът, че новия център с построените монументални обществени сгради и транспортни съоражения, изниква буквално върху една гола поляна. Градът е посетен от корпуса още веднъж през 1989 г., само няколко месеца преди падането на комунистическия режим в страната.

Изглед към новия смолянски център

Посещението на корпуса в Толбухин (дн. Добрич) през 1985 год., заварва добруджанския град с новопостроения хотел “България”, както и с голямата и широка пешеходна централна улица, популярна като „жълтите плочи” с прилежащи към нея търговски обекти и обновен сграден фонд. Центърът на Толбухин става един от най-красивите и приветливи в страната.

По жълтите плочи на Толбухин

Любопитна е историята за решението дипломатическият корпус да посети Ловеч през 1986 год, станал година по-късно областен център. Това се случва покрай ловното посещение на Живков в края на 1984 г., който пристигнал късно вечерта и колата минала покрай занемарения строеж на сегашния хотел "Ловеч". Първият погледнал грозната сграда и рекъл: "Или го довършвайте, или го събаряйте." 

Хотел "Ловеч"

Местните управници се оплакали, че Държавният планов комитет 12 г. отлага обекта, защото изисквал много средства. Тогава първият ловец на България Пенчо Кубадински подхвърлил: "Що не мине корпусът тук... и хотелът да се направи." Идеята допаднала на Живков. Попитал Петър Младенов къде е предвидено поредното посещение на корпуса. Отговорил му, че в Правец. "Ааа, не може в Правец", рекъл бай Тошо. Последвало решение на Политбюро за петгодишен план за посещенията на дипломатическия корпус. И тогава започнало обновлението на Ловеч. 180 млн. тогавашни лв. били вложени в грандиозна строителна програма. През 1986 год. Ловеч осъмва с чисто нов център и с... „Моста за никъде”.

Ловеч - поглед към новия център на града

Другият градски център изграден с изключително голям размах е благоевградския, който е и един от най-привлекателните и до днес. Както в Смолян, така и тук, това става с неимоверните усилия и възторжен трудов ентусиазъм на благоевградчани, които дават много трудодни, за да може центъра им за удивително кратко време да придобие днешния си вид.

 

Центърът на Благоевград

 През 1986-1987 г. по проект на архитект Ал. Баров на западната страна на площад „Георги Измирлиев” извисява ръст новата сграда на Партийния дом, в която днес се помещават Американският университет, Правно-историческият факултет на ЮЗУ „Н.Рилски” и Регионалната библиотека. Фонтани и цветни алеи освежават и разкрасяват новото площадно пространство. Реконструирани са площад „Македония” и цялата централна градска част като пешеходна зона. Новата модерна сграда на Съдебната палата придава завършен вид на площад „Васил Левски”. Сменена е изцяло канализацията в централната част на града. Изработва се и се поставя знак-емблема на южния град с автор Иван Нешев. Дипломатическият корпус и ръководството на страната е приветствано изключително тържествено от местното гражданство през лятото на 1987 г. 

Дипломатическият корпус в обновения Благоевград

Обновлението на Благоевград е и последния грандиозен и изцяло завършен строителен обект в годините на социализма, превърнал се в еталон на социалистическото строителство. Не такава е съдбата на Бургас обаче, който е бил един от следващите градове предвидени за посещение на корпуса. На пъпа на града е било предвидено да се построи огромен ГУМ, като за целта са съборени много стари сгради. Предвиждало се е да се оформи изцяло ново централно площадно пространство и построяването на нови представителни здания, но след 1989 год. проектът е спрян. Подобна е и съдбата на Кюстендил. Плановете за преустройство на централната част на града заради предстоящата визита на дипломатически корпус предвидена за началото на 1990-те, също остават само на хартия.                                                                                 

И ако мащабните проекти оставят след себе си един впечатляващ Смолян, чисто нов Ловеч и прословутия център на Благоевград, то шуменци не успяват да видят в завършен вид започнатия през 1988 год своя нов център. Проектът за центъра на града бил готов през 88-ма година и подложен на истинско обществено обсъждане с изложени макети за пред шуменци. Изкопните работи стартирали. Съборили много къщи в центъра и дали на собствениците им апартаменти в шуменските квартали. Тъкмо излели бетона обаче и настъпил 10 ноември., а визитата на дипломатите е била предвидена за 1990 год. Заданието включва амбициозна група от обществени сгради — търговски дом, концертен център, банка, поща, хотелски комплекс, ресторант и кафе-сладкарница, подземни паркинги и тунели, площади с фонтани. Изглеждало е по-амбициозно даже и от софийското НДК. Градоустройствено обаче проектът звучи логично. От векове Шумен се е развивал в направление изток-запад по протежение на Шуменското плато и реката. Получили се няколко важни успоредни улици в центъра без директна връзка помежду си. Новите сгради разрешавали проблема като свързвали улиците надземно и подземно едновременно за хора, автомобили и градски транспорт. Щяло да има даже подземни тролеи.

Изграждането на новия шуменски център

За съжаление днес градът може да се похвали с най-големия изоставен паметник на социалистическия строителен бум, който вече 25 години доминира панорамата на града.

С настъпаването на демократичните промени у нас, традицията с посещенията на дипломатите из страната е прекъсната, като с това се слага и край на грандиозното строителство известно като строителна епоха с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус.

"В статията са използвани откъси от пост от блога на WhAT Association: Каква я мислехме, каква стана - центърът на Шумен Каква я мислехме, каква стана - центърът на Шумен

01.11.2013