Телефонистки в телефонната палата на Кюстендил, 1981 год.

Kак се свързвахме едно време по телефона?

Ако нямаш телефон вкъщи, отиваш в пощата, подаваш покана на адреса на този, с когото искаш да говориш не по-рано от следващия ден в определен час. После всеки в неговия си град отива в пощата , в една територия, върху която имаше телефонни кабини. Двете телефонистки правят връзка помежду си и извикват всеки от вас, например така: “За Видин, в кабина № 3.” Влизаш, говориш, излизаш и си плащаш на минута разговор. Понеже кабините не бяха добре изолирани, нямаше никаква дискретност. Телефонистките говореха с един специфичен, носово гъгнив глас, връзките бяха лоши и често се чуваше: “Ало, Горна, дай ми Долна, че тук един чака от два часа.” Доста късно, чак след 1980 измислиха директното набиране от всеки телефон - домашен и служебен. А пък изпращането на телеграми беше цяло приключение.

(разказано от Бонка Цакова – фен на страницата от Разград)