реклама

Хулиганската акция “Мълния” в началото на 1958 год.


В края на декември 1957 г. в столичен трамвай е извършено убийство. То става повод за започването на масови арести през зимата на 1958 г., известни като Хулиганската акция с кодово име „мероприятие Мълния”.
На 21 януари 1958 г. по инициатива на Тодор Живков Политбюро на ЦК на БКП решава МВР да въдвори на принудителен труд „отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи”. Операцията е ръководена от заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов; мобилизиран е целият състав на МВР. Основната част от арестите са извършени на 26 януари. Те се провеждат по списъци, а подвижни бригади арестуват на улицата лица в неприлично облекло.  

Мирчо Спасов
Общият резултат от Хулиганската акция с арестите през януари, февруари и март е 1700 въдворени и броят на лагеристите в ТВО Белене нараства на 2800.
Само няколко месеца след Хулиганската акция Седмият конгрес на БКП оповестява, че социализмът в България е победил, социалистическият сектор е завоювал всички позиции в стопанството, капиталистическата класа е ликвидирана и българската нация се превръща в социалистическа нация. Приключила е епохата на класовата борба и всяко противопоставяне на режима вече не може да бъде друго освен социално или психическо отклонение.
През 1959 г. Никита Хрушчов ще заяви, че на комунизма може се противопоставя само луд човек. В българския случай – само хулиган. Повечето от изпратените в концлагера „хулигани” нямат нито криминални, нито „вражески” прояви. 


Момиче задържано от органите на НМ за хулиганско държание и облекло, 1958 г.
Вината им е, че не приемат ограниченията на комунистическия режим върху свободата да пътуват, да се обличат, да слушат музиката, която харесват, и да гледат филмите, които ги интересуват. Като момичетата от снимките, пожелали да облекат модните „ямурлуци”. Всички те са „агенти на западната идеологическа диверсия”.
Оцелелите от лагерите са освободени след окончателното им закриване през 1962 год.
РЕКЛАМА

Публикуване на коментар

3 Коментари

  1. Първо, никога при социализма НЕ Е ИМАЛО концлагери. Трудовите лагери НЕ СА конценлационни лагери. Концлагери са Дахау, Аушвиц, Освиенцим, Треблинка и т.н. Прилика изобщо няма, а неграмотността на авторите говори и за тъпоумие. Второ, хулигани е имало и тогава както и сега, и е идиотско да им се лепят идеологически характеристики. Не знам за изпращани хулигани в трудови лагери, но криминалните престъпници там се учеха на труд и ставаха хора. Т.нар. забрани за слушане на музика и гледане на западни филми е толкова тлъста, мазна и безочлива лъжа, че психопатите дето я фабрикуваха трябва да бъдат задължително лекувани в психиатрична клиника. Дори и лъжи трябва да са с мярка! Погледнете във ФБ-групата - там има снимки на плочи със западна музика, издавани от Балкантон. И ние вкъщи имаме такива, макар че грамофон отдавна няма. Пазим ги да разобличаваме психопатите. Не прекалявайте с лъжите!

    ОтговорИзтриване
  2. В момента има КРЕЩЯЩА нужда както от трудови лагери, така и от задължителна военна служба. Голяма част от млдите хора, ако не са вече криминално проявени, са пълни мекотели и не са научени да се трудят. По-голяма част от вината за това не е тяхна, но е факт, че претенциите им са големи, а покритието малко. НЕОБХОДИМО Е ЗАТЯГАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАТА!

    ОтговорИзтриване