Как живяхме преди 10 ноември 1989 год. I част

Наближава 10 ноември. Датата бележеща демократичните промени в страната ни.

Новината за падането на Тодор Живков е посрещната от над 8,98 милиона българки и българи.

Политическата система, чийто край настъпва, включва две партии - ръководната БКП и казионната БЗНС.  Преди 25 години най-много реално влияние е концентрирано в Политбюро на ЦК на БКП. В държавата № 1 във властта формално е Държавният съвет, а реално - неговият председател Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП.  През 1989 г., когато е съставян бюджет 1990, ДДС все още няма, налогът е въведен през 1994г. Неговият предшественик е данък оборот. Данъкът върху печалбата на БНБ и ДСК е бил 80 на сто. Вноските от печалбата на предприятията са били и най-големият приходоизточник на първия бюджет след демократичните промени. Те са били на стойност 1,6 млрд. лева.

Kак живяхме преди 10 ноември 1989 година и по-добре или по-зле живеем днес от времето на развития социализъм? За този въпрос всеки си има свой собствен отговор.

Ще започнем с цените на основни хранителни стоки, дрехи, обувки и битова потребителска техника. Като задължително трябва да отбележим, че за разлика от днес, преди 1989 год. в страната ни има хроничен дефицит на много потребителски стоки. Характерни са списъците с чакащи реда си хора да се сдобият с телевизор и друга битова техника. Известен от онова време е и израза „пуснали са маслини, кафе, луканка“ и т.н.  Дали, чрез чакане на километрични опашки пред магазина или с използването на връзки, населението в повечето случаи успява да намери начин да се сдобие с желаната от него стока, въпреки недостига в търговската мрежа. Бленувани за народа остават и стоките в корекомите, чийто достъп до тях е изключително ограничен за обикновения социалистически труженик.

Ето какво показват числата на сухата статистика и нека всеки сам намери отговора за себе си.

През 1989 година средната заплата у нас е 274 лв.

Според данните на НСИ преди 24 години българинът е изяждал двойно повече хляб, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Потреблението на мляко днес е паднало почти 10 пъти!

1 килограм от хляб “Добруджа” струва 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият използван масово за храна на прасетата е 13 ст. Най-консумираният “Бял хляб” е 32 стотинки, а ръженият 250g – 8 стотинки.

1литър прясно мляко - 30 стотинки ;  500g кисело мляко произведено от краве мляко - 23 ст. Кисело мляко смес от краве и овче мляко - 37 ст.
1kg сирене: от краве мляко – 2,30 лева, от овче мляко – 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) – 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лв.; 125g масло от краве мляко – 0,50 лева. 

Баничка със сирене – 10 стотинки.; Цена на вафла– Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла “Морени” 75g – 15 стотинки.

Сладолед от краве мляко и сметана – 20 стотинки.;

100g. български шоколад с нарисувана на опаковката крава - 0,70 лева.

Какао се отглежда само в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации. Съответно по линия на СИВ не е било възможно България да внесе какао или шоколади. В корекомите на пазарни цени шоколади са се продавали по всяко време.

 Кутия шоколадови бонбони "Финни Млечни" - 1,40 лева. ; бонбони "Черноморец" - 1 лев.; Кутия локум – 20 стотинки.; Цена на дъвка - Восъчна дъвка "Бисер" (кутия с 6 дражета, българско производство) - 4 стотинки. Вносна дъвка от каучук, един брой - 10 ст.
 Цени на безалкохолни напитки:

Цена на боза - чаша боза (200ml), произведена със захар – 4 ст., чаша боза (300ml) – 6 ст., чаша боза (500ml) – 8 ст.
Лимонада 330ml (газирана напитка с оцветител и аромат на лимон)
– 5 стотинки.
Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп)– 9 стотинки.

Минерална вода - Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря - 8 ст.
 Швепс 330ml (Schweppes)- 15 стотинки.



 
Кока Кола 330ml (Coca Cola)-15 стотинки.
При социализма Кока-Кола почти не се е намирала по магазините. През 1970-те с не голям успех се продават напитките "Алтай" и "Етър", с цвят на Coca-Cola и неудачен имитат на вкуса на Кока-Кола. Schweppes ® преди 1989 е имало редовно по магазините, защото България в средата на 1970-те купува лиценз за производство.

Цена на бутилка бира:Светло пиво 1/2 литър до 1988 год. - 26 ст. 1989 год. - 32 стотинки. Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков, стига точно за 980 бири.

Цена на яйце от кокошка: от 8 ст. до 10 стотинки.

Цена на маслини - 1kg маслини – 60 стотинки. Маслини не винаги има в търговската мрежа.

Цена на лютеница
Бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки – 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда в два варианта:
- С рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и умазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки.
- С рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус.

Цена на рибата: 
1kg риба Цаца (Копърка) - 60 стотинки.; 1kg риба Скумрия-1,60 лева.; 1kg риба Сафрид-
1,40 лева.; 1kg риба Мерлуза-1,20 лева. 
По времето на социализма у нас съществува голямото в световен мащаб предприятие „Морски и океански риболов“, а в Бургас се намира най-големия рибоконсервен комбинат в Европа „Славянка“.

Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в различни кътчета на страната. Производител на мечтаните от трудещите се маси панагюрски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиват километрични опашки. Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси, са дефицитна стока, която се появява в търговската мрежа от време на време.Най-масовите т.н.малотрайни основни марки са салам „Камчия”, „Хамбургски” и „Телешки”, кренвирши, сарфалади, дебърцини и др. Колбасите от най-ниския ценови клас народът им дава името „Кучешка радост”. За деликатес се считат филе “Елена”, салам „България” – класически луканков салам, „Амбарица”, Деликатесният”, луканковия "Мусалла", "Пражка шунка" от бут, лебервурстът и др. Вкусът и качеството на колбасите ни тогава кара поетът Орлин Орлинов да възпее бившия социалистически монополист ”Родопа” в грандиозна поема, която завършва с високопатриотичният въпрос "Такива салами да има в Маями?"

Свинско месо:  Цена на 1kg свинско с кости (котлет)-2,60 лева.
Цена на 1kg свинско шол -4,50 лева.
Цена на 1kg свинско бон филе - 7 лева.

Цена на 1kg луканка - 6 лева.

Ценообразуването на храните при социализма, зависи от разходите за производството им. Например цената на рибните продукти, е значително по-ниска, от продуктите от свинско месо, защото рибата не изисква специално отглеждане.  Цената на обезмаслено мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, както и цената на типов или ръжен хляб, също е по-ниска, поради по-ниските разходи при производството на тези продукти.

Цени на плодове и зеленчуци:

Цените на плодовете и зеленчуците тогава, в зависимост от сезона и в зависимост от това дали са местно производство или са вносни, варират до 200%. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението. 

1kg български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа – 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви – 12 стотинки. 

Цена на грозде: 1kg българско грозде – 30 ст.; Цена на диня - 1kg диня – 5 стотинки.   



Цена на банани
1kg банани – 1,20 лева по празници (най-вече за Нова година) – с чакане на опашки и ограничения за кг. В останалото време, когато има в т.нар. „Показен магазин“ – цена 2 лв. – без чакане на опашки. 
Цена на портокали - 1kg портокали – 90 стотинки. Също дефицитна стока.

Притиснати от надпреварата във въоръжаването, характерно за Студената Война, СССР и Източно Европейските им сателити развиват с най-висок приоритет тежката промишленост и военната индустрия. Леката промишленост и производството на стоки за потребление: дрехи, обувки, мебели, леки коли, потребителска техника остават на заден план. Югославия, Турция и Гърция развиват приоритетно лека промишленост, с което се създава убеждението, че всичко което е капиталистическо е много по- добро и качествено от нашенското.

Цени на облекло, обувки и битова техника произведени у нас:

Джинси (дънки) италианско производство:– 22 US$ в кореком, на черния пазар – 60-70 лева.

Цена на мъжка риза: 7 лева.

Цена на чифт обувки: 20 лева. 

Цена на автоматична перална машина: 500 лева.

Цена на хладилник: 300 лева.

Цена на цветен телевизор: 1000 лева.

Цената за детско облекло и обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази за възрастни. По-голямата част от населението през епохата на социализма, обяснява ниските цени на облеклото и обувките за деца, с по-малкото материал, необходим за изработването им.
Разходите за животоподдържащите храна, вода, отопление, електричество, се покриват с около 50% от заплатите тогава. Останалите 50% се разпределят за дрехи и почивка през отпуската, спестявания за мебели, стерео уредба, видеомагнетофон, цветен телевизор, лека кола и пр.

Следва продължение...

                                                                                                                                               09.11.2013.

Източник на част от информацията:
http://www.konzertfilmer.de